Миг след него се появи Антъни и извика:
— Николас, става нещо странно! Усещам го!
— Имаш ли представа какво е? — викна му Николас.
Изведнъж се чу пращене, сякаш се раздра гигантско парче плат, и въздухът зазвъня като от камбана. Звукът надвисна във въздуха, стържейки по нервите.
Николас усети как кожата му настръхна и дъхът му секна. След това Антъни посочи.
— Вижте!
Сред сияйната мъгла на хоризонта изникна галерата.
— Това е номер! — извика Накор. — Скрили са се от очите ни, докато другият кораб ни забавяше!
— Прикриваща магия! — промълви Антъни.
— Сега вече знаем на кого се натъкнаха вчера кешийците — каза Амос.
— И кой е спечелил. — Николас прецени позициите на двата кораба и извика: — Пригответе се за битка! Пикенс, тръгваме срещу „Чайка“.
Разнесоха се заповеди и Гуда и Праджи разставиха двата си отряда: единия по такелажа, другия — по палубата. Спасените пленници от Крудий също взеха оръжия, въжета и куки. Моряците по реите припряно заспускаха платната, които преди малко бяха започнали да свиват за обръщане наляво.
Марк и Калис се закатериха към площадките за стрелците сред такелажа. Всеки си избра цел и откриха огън — дългите лъкове на двамата можеха да поразяват по-далече от всички други лъкове на двата кораба. Моряците на „Чайка“ взеха да залягат по палубата и когато Калис порази кормчията, корабът се килна на една страна.
„Орел“ се понесе към „Чайка“ и Амос започна да указва маневрите на Николас, преценявайки скъсяващото се разстояние и ъгъла на атаката с опитното си око. В средата на палубата Маргарет, Бриза, Яша и още няколко от спасените жени и неколцина лодкари се заеха с гърнетата с катран.
— Силно на ляв борд! — изрева Амос и Пикенс завъртя бясно руля. „Орел“ се понесе към „Чайка“ и мъжете на двете палуби се хванаха кой за каквото може, за да посрещнат сблъсъка. Но тъкмо когато изглеждаше, че носът на „Орел“ всеки миг ще прободе „Чайка“, „Орел“ тромаво зави наляво. Бушпритът се пръсна и из въздуха като дъжд от стрели се разлетяха трески. Миг след това туловищата на двата кораба се отъркаха едно в друго. Ударът беше толкова силен, че един войник от реите на „Орел“ падна, а друг увисна сред въжетата и мечът му издрънча на палубата.
Десетки бойци на вражеския кораб стояха в готовност да посрещнат нападателите и Николас извика:
— Накор, ако имаш някой номер, който да помогне, използвай го веднага!
Накор бръкна в черната си торба и измъкна нещо, което приличаше на топка дим — черна и пулсираща в ръката му. Миг след това Николас разбра, че топката е някакъв рояк насекоми.
Дребният мъж я запокити към „Чайка“ и топката се изду в облак и яростно бръмчене изпълни въздуха. Двата кораба се поклащаха, прилепени един до друг. Мъжете на „Чайка“ закрещяха и заразмахваха ръце да отпъдят жилещите насекоми.
— Няма да продължи дълго, Николас! — извика Накор.
Николас подаде уречения сигнал.
— Давай! — извика Хари, който водеше хората на Крудий, и те замятаха тежките куки. Две отскочиха от отсрещното перило и паднаха между двата кораба, трета се изтърколи безполезно от палубата и мъжът, който я беше хвърлил, изтърва въжето. Но останалите се закачиха и двата кораба започнаха да се приближават един към друг и дървените им хълбоци изскърцаха от сблъсъка.
Мъжете с куките бързо ги затегнаха, извадиха оръжията си и наскачаха с останалите да прехвърлят борда на вражеския кораб. Всеки имаше на главата си черна кърпа по настояване на Николас, така че ако някой се натъкнеше на човешко копие, да разбере веднага, че не е истинско човешко същество, дори да се озовеше срещу брат си. Всеки беше предупреден, че ако изгуби черната си кърпа, рискува да бъде убит от свой и че ако все пак се случи да я загуби, да падне на палубата и да се измъква.
Наемниците на Праджи атакуваха палубата, а хората с Гуда наскачаха от реите. Николас погледна към главната палуба и се увери, че Тука с неговите лодкари и няколко жени от Крудий са готови. Всяка от тях трябваше да подаде гърне с горещ катран, за да бъде хвърлено на другия кораб, или да започне да гаси пламъците, ако те се прехвърлеха на „Орел“.
След като се увери, че всичко върви според плана, Николас извади сабята си, затича се и скочи на палубата на „Чайка“. Жилещите буболечки на Накор се бяха разлетели, но си бяха свършили работата.
Двата кораба се завъртяха бавно, като в огромен въртоп. Николас изруга лошия си късмет, че му се беше наложило да прихване „Чайка“ с носа откъм кърмата — така щеше да им е много по-трудно да се отскубнат и да се измъкнат, отколкото ако се бяха ударили от една и съща страна. Надяваше се само, че това няма да ги направи безпомощни пред приближаващата се галера.