— Би предал всичко. — Отворих кутийката с тютюн.
— Моля?
— Каза, че за нея би рискувал всичко. — Този път дори не се опитах да прикрия укора в гласа си.
— Така или иначе, продължихме да се срещаме.
Кимнах.
— Бил си с нея през всичките вечери, когато уж ходеше на бизнес срещи, а аз и Шанън те чакахме вкъщи.
— Да. Не съм образцов съпруг.
— Помниш ли как веднъж — уж беше ходил у Вилумсен — спомена, че си срещнал Ерик Нерел и жена му, докато са се разхождали близо до дома си?
— Да, тогава за едната бройка да се издам. Идвах, естествено, от хижата. А може би дори исках да се издам. Адски тежко е постоянно да те мъчат угризения.
— Но ти издържа — отбелязах.
Той прие ироничната ми забележка и леко сведе глава.
— След няколко срещи Мари явно реши, че е постигнала целта си, и скъса с мен. За втори път. Не страдах особено. Беше просто… носталгия. Оттогава не сме се виждали.
— Е, нали се виждате из града.
— Случва се, разбира се. Но тогава тя само се усмихва, сякаш е спечелила битка. — Карл се ухили презрително. — Показва на Шанън близнаците в количката; винаги я бута вестникарчето. Припка след Мари като прислужник. Бедата е, че според мен той подозира нещо. Зад привидно честното му великодушно лице виждам човек с желание да ме убие.
— Сериозно?
— Да. Ако питаш мен, сигурно е питал Мари и тя съвсем съзнателно му е дала отговор, който оставя място за съмнения.
— И защо ще го прави?
— За да го държи в напрежение. Такива са.
— Кои?
— О, сещаш се. Мари-Оските и Рита-Вилумсенките. Страдат от синдрома на пчелата майка. По-точно, страдат не те, а ние, търтеите. А пчелите майки искат, разбира се, да задоволят физическите си потребности, но най-вече имат нужда поданиците им да ги обичат и боготворят. И ни манипулират като марионетки чрез непрестанните си интриги. По дяволите, толкова е изморително.
— Не преувеличаваш ли?
— Не! — Карл тресна бутилката си върху перваза и две от празните се катурнаха и паднаха на пода. — Истинската любов не може да съществува между мъж и жена, които не са роднини, Рой. За истинската любов е нужна кръв. Еднаква кръв. Истински безкористна обич съществува само в семейството. Между братя и сестри и между родители и деца. Отвъд това… — Той махна отривисто с ръка, събори още една бутилка и ми стана ясно, че е пиян. — Просто зарежи. Важи законът на джунглата. Всеки е най-близък на самия себе си. — Подсмръкна. — Ти и аз сме сами на този свят, Рой. Само двамата сме. Нямаме си никого другиго.
Зачудих се дали не намеква нещо за отношенията си с Шанън, но не го попитах.
Два дни по-късно потеглих обратно към Сьорлане.
Подминавайки табелата, надникнах в огледалото за обратно виждане. И прочетох OZ22.
43
През август получих есемес.
Видях, че е от Шанън, и сърцето ми се разтуптя.
През следващите дни го препрочитах многократно, докато реша как да го разтълкувам.
В крайна сметка стигнах до извода, че тя иска да ме види.
Здравей, Рой. Много време мина. Ще ходя в Нотуден, на 3 септември имам среща с потенциален клиент. Ще ми препоръчаш ли хотел?
При първия прочит на съобщението ѝ долових намек за срещите ми с Уни в хотел в Нотуден. Аз обаче не ѝ бях споменавал за Уни, а не помнех да съм споделял и с Карл. Защо не му бях казал ли? Не знам. Определено не защото се срамувах от връзката си с омъжена жена. Но едва ли и мълчаливият Каин в мен ме бе подтикнал да си трая. Все пак до съвсем скоро Карл знаеше почти всичко за мен. Изглежда в даден момент бях осъзнал, че Карл също не е изцяло откровен с мен.
Сигурно Шанън очаква да съм запознат с възможностите за пренощуване в Нотуден, помислих си. И пак прочетох есемеса, макар вече да го знаех наизуст. Наложих си да не търся несъществуващ подтекст в три най-банални изречения.
И все пак.
Защо ще се свързва с мен след едногодишно мълчание и ще ме пита за хотел в Нотуден? Там имаше два, най-много три хотела. В Tripadvisor щеше да намери несравнимо по-полезна и актуална информация от моята. Последното го установих, защото ден след като получих есемеса, влязох в интернет да проверя. И от къде на къде ще упоменава точно на коя дата ще бъде в Нотуден? И това уточнение за среща с потенциален клиент — завоалиран начин да ми даде да разбера, че ще пътува сама, ли е? И последно, но не по важност: що за хрумване да нощува в Нотуден, щом до Ус са едва два часа път с кола?
22
Всъщност би трябвало да е ZO. Авторът обаче вероятно прави алюзия към „Магьосника от Оз“. — Бел.прев.