— А това е санкцията за налагането на санкция за неспазване на договор за толкова крупен заем.
— Да не очакваш от мен да наблюдавам безучастно как длъжниците ми ме разоряват? Ти сериозно ли?
В гласа му се долавяше повече негодувание, отколкото страх. Неволно се възхитих на способността на Вилум Вилумсен бързо да се ориентира в обстановката.
— Нищо не очаквам, Вилумсен. Ти правиш каквото трябва, аз — също.
— Ако си въобразяваш, че това е начинът да спасиш Карл, грешиш. Така или иначе Поул ще си свърши работата. Договорът ми с него не може да бъде разтрогнат, защото сега не мога да се свържа с него.
— Не можеш — потвърдих. — Поул е мъртъв.
Неволно бях цитирал една от най-популярните конспиративни теории в историята на поп музиката.28
Вилумсен ококори натежалите си очи на сепия. Вече виждаше пистолета. И явно го позна.
— Наложи се пак да се спусна в Хюкен — уточних. — Ягуарът лежи върху кадилака, и двете коли са паднали по таван и са напълно сплескани. Същински сандвич от ретро автомобили. Над предпазния колан прелива разплута пихтиеста плът — това е останало от твоя датчанин. Прилича на кайма, дявол да го вземе.
Вилумсен преглътна с усилие.
Размахах пистолета.
— Намерих го заклещен между скоростния лост и тавана. Наложи се да го избия с крак.
— Какво искаш, Рой?
— Да не убиваш никого от моето семейство, включително родственици.
— Дадено.
— В добавка искам да анулираш дълга на Карл. И да ни отпуснеш нов заем на същата стойност.
— Не мога, Рой.
— Видях екземпляра на Карл. Подписали сте договор за заем. Незабавно накъсваме на парчета и твоето, и неговото копие и подписваме договор за нов заем.
— Не става така, Рой. Договорът е при моя адвокат. Карл сигурно ти е казал, че го подписахме в присъствието на свидетели. Няма как договор да изчезне просто така.
— Като казвам да го накъсаме на парчета, говоря образно. Ето договор за заем, който да замени стария.
Със свободната си ръка запалих нощната лампа. От вътрешния си джоб извадих лист А4 със съответното съдържание и го сложих върху завивката пред Вилумсен.
— Тук пише, че опрощаваш трийсетте милиона, дължими по заема, а дължимата сума е едва две крони. Пише още, че причината доброволно да се откажеш от вземанията си е личният ти съвет към Карл да ореже разходите по застраховката на хотела и затова се смяташ за не по-малко виновен от него за възникналата ситуация. Накратко, неговото нещастие е и твое. Освен това му отпускаш нов заем от трийсет милиона.
Вилумсен поклати енергично глава.
— Не разбираш. Нямам толкова пари. За да отпусна заем на Карл, взех кредит. Не си ли получа парите от него, с мен е свършено. — И продължи със — без майтап — задавен глас: — Всички си мислят, че сега, когато жителите на Ус харчат повече, аз едва ли не рина парите с лопата. Но хората ходят до Конгсбер и Нотуден, за да си купят нова кола, Рой. Не желаят да ги виждат в коли на старо като онези, които предлагам аз.
Двойната гуша, увиснала от яката на раираната пижама, се разтресе леко.
— И въпреки това се налага да подпишеш. — Подадох му химикалка, която си носех от къщи.
Погледът му зашари трескаво по листа. Вдигна очи и ме изгледа въпросително.
— След като сложиш твоя подпис, ще се погрижим за свидетели и ще впишем дата — обясних.
— Не.
— Не — какво?
— Няма да подпиша. Не ме е страх да умра.
— Но те е страх да не фалираш?
Вилумсен кимна безмълвно и се изсмя.
— Спомняш ли си миналия път, когато се намирахме в същото положение, Рой? Тогава ти казах, че ракът се е завърнал. Излъгах. Сега обаче наистина получих рецидив. Дните ми са преброени. Затова не мога да опростя толкова голям заем, за нов заем — въобще да не говорим. Искам да завещая работещ бизнес на съпругата ми и на другите ми наследници. В момента само това има значение за мен.
Кимнах бавно, за да му покажа, че много внимателно премислям думите му.
— Жалко — казах. — Жалко наистина.
— Да, нали? — Вилумсен ми подаде листовете с анекса, който Карл състави през нощта.
— Определено — отвърнах и не посегнах да взема договора. Извадих си телефона. — Защото тогава ще се наложи да предприемем нещо много по-болезнено.
— При процедурите и манипулациите, които изтърпях, опасявам се, че физическите изтезания няма да ме уплашат, Рой.
Мълчаливо набрах Шанън и отворих FaceTime.
— Ще ме убиеш ли? — попита Вилумсен с интонация, която подчертаваше очевидната идиотщина в това, да убиеш човек, от когото се опитваш да изцедиш пари.
28
Става дума за разпространения през шейсетте слух, че Пол Маккартни от „Бийтълс“ е мъртъв и заменен с дубльор. Мълвата нашумява под името „Paul is dead“ (англ.) — „Пол е мъртъв“. — Бел.прев.