— Интересен въпрос, Мари. В Барбадос говорим английски. А аз, естествено, искам да разбирам какво казвате зад гърба ми — засмя се пак Шанън.
Макар невинаги да проумявам какво влагат жените в думите си, сега съобразих, че пред мен се разиграва схватка и най-добре е да стоя настрана.
— А и норвежкият ми пада повече. Английският е най-своеволният писмен език в света.
— Допада ти, искаш да кажеш.
— Простичко казано, идеята на латинската азбука е всяка буква да се свързва с един звук. Буквата „а“ на норвежки, на немски, на испански, на италиански и на още куп езици се произнася „а“. На английски обаче буквата „а“ може се чете по най-различни начини. Car, care, cat, call, ABC. Пълна бъркотия. Още през осемнайсети век Ефраим Чембърс6 казал, че не е срещал по-непоследователен правопис от английския. А ето на, аз открих, че без да знам и дума на норвежки, мога да чета на глас Сигрид Унсет7 и Карл да разбира всичко! — Шанън се засмя и ме погледна. — Би трябвало норвежкият, а не английският, да е световният език!
— Е… Не те съветвам обаче да четеш Сигрид Унсет, ако приемаш присърце въпроса за половата равнопоставеност. Унсет е назадничава антифеминистка.
— По мое мнение пък Унсет е по-скоро ранна феминистка от втората вълна — като Ерика Джонг. Благодаря за съвета какво да чета и какво — не, но аз се опитвам да се запозная с творчеството и на писатели, чийто гледища не разделям.
— Не споделям — поправи я Мари. — Явно живо се вълнуваш от езици и литература, Шанън. В такъв случай по-добре е да общуваш с Рита Вилумсен и с нашия лекар, доктор Стенли Спин.
— По-добре с тях, отколкото с…?
— Или даже е най-добре да оползотвориш по друг начин знанията си по норвежки — усмихна се злобничко Мари. — Защо, например, не си потърсиш работа? И така да допринесеш за общото благо в Ус?
— За щастие не ми се налага да си търся работа.
— Не ти се налага, разбира се.
Мари отново преминаваше в настъпление. Нямаше никакво съмнение. Онова презрително, високомерно, което Мари Ос си въобразяваше, че умело прикрива от съселяните си, лумна в погледа ѝ, докато изричаше:
— Нали си имаш… съпруг.
Погледнах Шанън. Докато разговаряхме, неколцина гости си взеха чаши от подноса в ръката ѝ и сега тя преподреди останалите, за да възстанови равновесието.
— Не ми се налага да си търся работа, защото вече имам. И няма пречки да я върша оттук.
Най-напред по лицето на Мари се изписа изумление, после — едва ли не разочарование.
— И какво работиш?
— Рисувам.
Лицето на Мари се проясни.
— Рисуваш — повтори тя с пресилен ентусиазъм, все едно човек с въпросната професия се нуждае от насърчение. — Художничка си — установи утешително тя.
— Е, чак пък художничка. В добри дни може би. А ти с какво се занимаваш, Мари?
За миг Мари изглеждаше объркана, но бързо се окопити.
— Политоложка съм.
— Страхотно! Много ли сте търсени в Ус?
Мари се усмихна горчиво, все едно изпитва болка.
— В момента съм в майчинство. Родих близнаци.
— Сериозно? — въодушевено и малко невярващо възкликна Шанън.
— Да. Никога не лъ…
— Снимки! Имаш ли снимки?
Мари я изгледа изпод вежди. Поколеба се. Навярно с вълчия си поглед преценяваше съперницата. Едноока жена птиче — колко да е опасна? Мари извади мобилния си телефон и започна да рови. Вдигна една снимка пред Шанън, а тя нададе едно от онези „ооо“ с низходяща интонация, чиято цел е да изразят колко очарователен е наблюдаваният обект. После безцеремонно ми връчи подноса с чашите и взе телефона на Мари, за да разгледа по-отблизо близнаците.
— Кажи, какво да направя, за да се сдобия и аз с две такива? — попита.
Нямам представа дали Шанън просто я ласкаеше. Ако да, играеше доста добре. Във всеки случай достатъчно убедително Мари Ос да свали войнственото си изражение.
— Имаш ли още? — попита Шанън. — Може ли да разгледам и други?
— Заповядай.
— Ще се погрижиш ли за гостите, Рой? — попита Шанън, без да откъсва поглед от екрана на телефона.
Обиколих с подноса. Налагаше се да си проправям път сред хората. Чашите изчезнаха, без изобщо да ми се наложи да общувам.
Отнесох празния поднос в кухнята. Там цареше същата тъпканица.
— Здрасти, Рой. Видях, че носиш снус. Ще ме почерпиш ли? — изпроси си Ерик Нерел.
Стоеше облегнат на хладилника, с бира в ръка. Ерик тренираше културизъм. Малката му глава преминаваше без преход в дебел, мускулест врат — същински дървесен ствол, израснал от отвора на тениската. Русата му коса наподобяваше шепа сурови спагети, а от двете страни раменете се спускаха към бицепси, сякаш току-що напомпани. Ерик, бивш военен парашутист, държеше „Свободно падане“, единственото питейно заведение в Ус. Беше купил помещението — навремето кафене — и го бе преустроил в бар с дискотека, караоке и бинго всеки понеделник и викторина всяка сряда.
7
Сигрид Унсет (1882-1949) — норвежка писателка, носителка на Нобеловата награда за литература през 1928 г. Централно произведение в творчеството ѝ заема историческата трилогия „Кристин, дъщерята на Лавранс“, издадена през 2011 г. от ИК „ЕМАС“. — Бел.прев.