В прозореца упорито се блъскаше муха.
— И как мислиш да ме убиеш?
— С побой до смърт. Подобаващо… подобаващо библейско ли ти се струва? — Премляснах. Mind games. Психоигрички.
— Ами да. Нали ти се носи славата на побойник.
— Разбрахме ли се, Му?
— Виждаш ли този стих от Библията, Опгор? — Му посочи гоблена и аз с леко затруднение прочетох заврънкулчестите букви. — Господ е пастир мой, от нищо не ще се нуждая.14
Чух глухо бухване и изкрещях от болка, която протече по дясната ми ръка. Погледнах нагоре. Му държеше чука награда, вдигнат за втори удар. Едва си дръпнах лявата ръка и чукът се стовари върху масата. Дясната ме болеше адски и направо ми се зави свят, докато се изправях. Използвах обаче набраната инерция, за да забия на Му един ъпъркът с лявата си ръка. Уцелих го в брадичката, но заради масата помежду ни не успях да вложа достатъчно сила. Той замахна с чука към главата ми, аз се приведох и отстъпих встрани. Той се спусна към мен. Изскърцаха крака на маса, прекатуриха се столове. Направих подлъгващо движение, той се хвана и аз забих левия си юмрук в носа му. Той изрева, пак залюля чука. Може да е бил тенекеджия на 2017-а, но този път не улучи. Спуснах се към тялото му, докато все още беше разбалансиран, и с лявата си ръка му нанесох три бързи удара по десния бъбрек. Чух как се задъха от болка. Замахнах с крак и го изритах по коляното. Усетих как нещо поддава и отстъпва. Бях убеден, че съм го надвил. Той рухна на пода, завъртя се върху сивия линолеум и обхвана прасците ми с ръце. Опитах се да се задържа на крака, подпирайки дясната си ръка на готварската печка, но ми стана ясно, че чукът на Му явно е нанесъл тежка травма, защото политнах. Строполих се по гръб и само след миг той ме възседна, приклещи ръцете ми между коленете си и притисна дръжката на чука към гръкляна ми. Напразно се мъчех да си поема въздух. Започна да ми причернява. Той долепи глава до моята и просъска в ухото ми:
— За какъв се мислиш, та идваш в дома ми и заплашваш мен и близките ми? Ясен си ми като бял ден. Скапан безбожник от планината.
Засмя се тихо и ме налегна с цялата тежест на тялото си. Изби от дробовете ми и последната глътка въздух. Усетих как ме обзема сладостен шемет, както в мига, преди да заспиш на задната седалка, вплел тяло в топлото, спящо тяло на по-малкия си брат; през задното стъкло блещука звездното небе, а отпред родителите ти говорят тихо и се смеят. И ти се отпускаш, отпускаш и потъваш в себе си. Усетих дъх на кафе, дим и засъхнала слюнка.
— Кривокрак, неук педал — процеди Му.
„Ето, така говори и на дъщеря си“ — помислих си.
Напрегнах коремните си мускули, извих гръб на дъга и рязко тласнах глава напред. Ударих нещо, най-вероятно нос, но каквото и да беше, се оказа достатъчно натискът върху гърлото ми да отслабне за миг. Поех си въздух и наситих мускулите си с кислород. Измъкнах лявата си ръка изпод коляното му и го цапардосах здравата по ухото. Той изгуби равновесие, отхвърлих го от себе си и пак го ударих. После пак. И пак.
След като приключих, изпод Му, свит на кълбо на пода, потече ручейче кръв и стигна до седалката на един от прекатурените столове.
Надвесих се над него. Не знам чуваше ли ме, но за всеки случай прошепнах в окървавеното му ухо:
— Не съм кривокрак, нещастнико.
— Лошата новина е, че долната фаланга най-вероятно е счупена. Добрата е, че в кръвната ти проба не е открит алкохол — съобщи с характерното си „р“ Стенли Спин иззад бюрото.
— Счупена ли? — Огледах странно изкривения си и двойно удебелен среден пръст. На местата, където не беше разранена, кожата бе придобила плашещо морав оттенък като на болен от чума. — Сигурен ли си?
— Да, но все пак ще ти дам направление за рентгенова снимка в градската болница.
— И защо, щом си сигурен?
— Защото изглежда ще се наложи операция.
— А без операция?
— Със сигурност няма да можеш да си сгъваш пръста.
— А със?
— Най-вероятно няма да можеш да си сгъваш пръста.
Погледнах си пръста. Лоша работа. Но, то е ясно, щеше да е още по-кофти, ако не се бях преквалифицирал като бензинджия и бях продължил да работя като автомонтьор.
Благодарих на лекаря и станах.
— Чакай, още не сме приключили. — Стенли плъзна стола си на колелца към кушетката, застлана с хартиен чаршаф. — Седни тук. Пръстът е силно изкривен и ще се наложи репозиция.
— Това пък какво е?
— Наместване.
— Звучи болезнено.
— Ще ти сложа местна упойка.