— За Бога, наистина ли сте сестри? — попита той.
— Да — гордо отвърна Дженифър.
— Удивително — усмихна се иронично той. — Истински сестри ли сте обаче? Отговори ми! — настоя Вълкът.
Джени, която беше доста по-изплашена, отколкото си позволяваше да покаже, си каза, че едва ли ще я измъчват или убиват в края на разпит, който започва с въпроси за родословието й.
— Тя ми е доведена сестра — рече, след което, изпитала внезапен изблик на смелост, заяви: — Трудно ми е да се концентрирам върху каквото и да било, след като ръцете ми са вързани зад гърба. Болезнено и ненужно е.
— Права си — отбеляза той с недвусмислена грубост, припомняйки си как го беше ритнала в чатала. — Трябва да вържем краката ти.
Изрече го толкова кисело, че на лицето й за миг се появи доволна усмивка. Вълкът забеляза това и не можа да повярва на очите си. Големи, силни мъже и храбри бойци трепереха пред него, а това момиче с вирната брадичка всъщност се наслаждаваше да му се противопоставя. Любопитството и търпението му изведнъж се изпариха.
— Стига с тази глупава учтивост! — изръмжа той и бавно се приближи към нея.
Джени отстъпи крачка назад, но после спря и смело реши да не помръдва от мястото си.
— Трябват ми отговорите на някои въпроси. С колко въоръжени мъже разполага баща ти в замъка „Мерик“?
— Нямам представа — отвърна гордо девойката.
— Знае ли баща ти, че настъпвам към него?
— Нямам представа.
— Не си играй с търпението ми — предупреди я той със зловещ глас. — Нали не искаш да задам тези въпроси на малката ти хубава сестричка?
Заплахата имаше желания ефект — непокорното й изражение се замени от отчаяние.
— Защо да не си мисли, че ще го нападнеш? От години се носят слухове, че имаш намерение да сториш това. Ето, сега имаш и оправдание! Не че се нуждаеш особено от него… — извика Дженифър. — Ти си животно! Харесва ти да убиваш невинни хора! — Когато той не отрече това, стомахът на момичето се сви от страх и то отстъпи крачка назад, проклинайки се за това.
— Е, след като знаеш толкова много — изведнъж заговори Вълкът с подозрително мек тон, — навярно ще ми кажеш с колко въоръжени мъже разполага баща ти.
Джени набързо прецени, че лорд Мерик би трябвало да е останал с поне петстотин души.
— Двеста — заяви тя.
— Ах, ти, безразсъдна малка глупачке! — просъска Ройс, сграбчи я за ръцете и силно я раздруса. — Мога да те прекърша с голи ръце, разбра ли? Докога ще ме лъжеш?
— А какво очакваш да направя? Да предам баща си ли?
— Преди да излезеш от тази палатка — обеща й Вълкът, — ще ми кажеш всичко, което знаеш за намеренията му — доброволно или с малко помощ от моя страна, която изобщо няма да ти хареса.
— Наистина не знам какъв е броят на войниците му! — извика Джени безпомощно. — Вчера за пръв път се видях с татко от две години насам, а и преди той не говореше много често с мен!
Този отговор изненада Ройс:
— Защо?
— Защото… защото ми беше сърдит — призна тя.
— Мога да разбера защо — заяви той, мислейки си, че тя е най-непокорната жена, с която бе имал нещастието да се срещне. Освен това, даде си сметка мъжът, тя имаше и най-подканващите устни, които някога беше виждал, както и най-сините очи.
— Значи той не е разговарял с теб от години, а ти продължаваш да рискуваш живота си за него, така ли?
— Да.
— И защо?
Имаше поне няколко правдоподобни и безопасни отговора, които Дженифър можеше да даде, но гневът и болката бяха замъглили съзнанието й.
— Защото — изрече тя решително — те презирам. Презирам теб, както и всичко, което представляваш.
Ройс я наблюдаваше безмълвно, изпитвайки едновременно ярост, изумление и възхищение от безразсъдната й смелост. Той потисна импулсивното желание да я удуши, давайки си сметка, че докато държи дъщерите на Мерик като свои пленнички, може да накара врага си да се предаде без бой.
— Махай се! — отсече.
Джени не се нуждаеше от повторна подкана, но когато се обърна, видя, че покривалото на входа е спуснато, а ръцете й са вързани зад гърба.
— Казах ти да се махаш! — предупреди я Ройс зловещо.
— Едва ли би имало нещо, което да направя с по-голямо удоволствие, но все още не мога да минавам през плат.
Той се протегна рязко и вдигна платнището, след което за нейна изненада се наведе в подигравателен поклон.
— Ваш покорен слуга, милейди! Ако има нещо, което е по силите ми, за да направя престоя ви при нас по-приятен, надявам се, че няма да се поколебаете да ми го съобщите веднага.