Лицето на полукитайката се отпусна, тя подбели очи и обляна в кръв се строполи на земята без да помръдне.
Стъписана, Реми заотстъпва, докато гърбът й не се опря в каменната стена. Плъзна се по нея и седна. Затвори очи.
След известно време някакви звуци достигнаха до объркания й ум.
— Реми? Реми?
Сам!
— Тук съм! — извика тя. — Тук долу!
След трийсетина секунди в отвора на шахтата се появи лицето на Сам.
— Добре ли си?
— Може да ми трябва преглед, но съм жива.
— Това същото, за което си мисля ли е?
Реми потупа сандъка до себе си.
— Просто ми попадна. Чист късмет.
— Мъртва ли е Марджъри?
— Не мисля, но я ударих доста силно. Може никога да не е същата.
— За нейно добро е. Готова ли си да се качиш?
Сам, въоръжен с автомата на Ръсел, си беше проправил път до главния тунел. Не знаеше къде е Жилан, затова просто взе раницата си и пое към втората шахта и Реми.
След трийсет минути двамата е озоваха отново в Голямата стая. Заедно извадиха от шахтата отпуснатото тяло на Марджъри. Сам подаде на Реми автомата, взе Марджъри и я прехвърли през рамо.
— Внимавай за Жената — дракон — каза той на Реми. — Ако я видиш, стреляй и не питай.
Когато наближиха изхода на тунела, Реми спря.
— Чуваш ли това?
— Да… Някой си подсвирква. — Сам се ухили. — Това е „Владей, Британия“10!
Сам и Реми предпазливо се показаха от тунела.
На седем-осем метра, с гръб към една канара седеше Джак Карна. Забеляза ги и спря да свири. Махна им жизнерадостно.
— Привет-мривет! Ха-ха, това се римуваше. Колко съм умен.
Втрещени, Сам и Реми се приближиха до него. Под шала, който бе увил около врата си, Карна бе натъпкал няколко марли, а в скута си държеше беретата на Аджай.
На метър-два от него Жилан Шъ лежеше по гръб, а главата й беше подпряна на сгънатия анорак на Аджай. И двете й бедра бяха пристегнати с окървавени превръзки. Жилан беше будна — гледаше ги свирепо, но не продумваше.
Реми каза:
— Джак, мисля, че трябва да ни обясниш.
— Разбира се. Както се оказа, Ръсел стреля добре, но не идеално. Мисля, че се опита да стреля през мен и да уцели и Аджай. Проклетият му куршум премина през онзи мускул… как се казва, този между рамото и врата?
— Трапецовидния — подсказа Сам.
— Същият. Пет сантиметра вдясно и щях да съм пътник.
— Боли ли те? — попита Реми.
— Не знам къде се намирам. А какво носиш ти, прекрасна Реми?
— Валяше се по пода.
Реми постави кутията до Карна. Той се усмихна и потупа капака.
— Ами тя? — попита Сам.
— А, Жената — дракон. Много просто. Мислеше, че съм мъртъв и свали гарда. Докато вървеше към мен, грабнах пистолета на Аджай — този тук, и я прострелях в десния крак. След това и в левия, за всеки случай. Мисля, че се получи добре. Вие какво ще кажете?
— Съгласен съм — отвърна Сам.
Обърна се към Жилан. Приклекна и пусна Марджъри до нея. Жилан се пресегна и докосна лицето на дъщеря си. Сам и Реми гледаха стъписано, докато очите на Жилан се пълнеха със сълзи.
— Жива е — каза тихо Сам.
— А Ръсел?
— Не.
— Убихте го!? Убихте сина ми!?
— Не ми остави друг избор.
— Тогава аз ще убия теб, Сам Фарго!
— Може да опиташ. Но първо помисли: можехме да оставим и Марджъри да умре. Не го направихме. Джак е можел да те убие. Не го е направил. Тук си заради съпруга си. Изпратил е теб и децата ти да му вършите мръсната работа и сега синът му е мъртъв. Ще слезем оттук и ще те вземем със себе си. А щом се доберем до телефон, ще се обадим на ФБР и ще разкажем всичко, което знаем. Имаш избор — можеш да си свидетел, а можеш и да си обвиняем. Така или иначе, отиваш в затвора, но ако изиграеш картите си добре, Марджъри може да се отърве.
— На колко години е? — попита Реми.
— Двайсет и две.
— Животът е пред нея. От теб зависи как ще го прекара — свободна от хватката на баща си или в затвора.
Изпълненият с омраза поглед на Жилан ненадейно изчезна. Лицето й се отпусна, сякаш току-що бе оставила зад себе си тежко бреме.
— Какво трябва да направя?
— Кажи на ФБР всичко, което знаеш за работата на Чарлс Кинг — всяка гадост, която е извършил или ти е наредил да извършиш.