— Тези тук познати ли изглеждат?
— По памет не мога да ти кажа. Но ако са от същия тип като южноафриканските — довърши Реми, — тогава предхождат откритието от Диепклооф с почти трийсет и пет години.
— Може би Люис не е знаел какво има.
— Съмнявам се. Всеки добър археолог ще разпознае тези като важни. Открием ли Франк, върнат ли се нещата към нормалното… — Сам отвори уста, но Реми бързо се поправи, — … нормалното като за нас, ще се поинтересувам.
Сам въздъхна.
— Значи засега всичко, което имаме и някак е свързано с Непал, е онзи пергамент на Деванагари.
4.
Катманду, Непал
Сам и Реми се събудиха, точно когато пилотът обяви, че започват снишаване към международното летище „Трибхуван“ в Катманду. Макар двамата да прекараха по-голямата част от последните три дни във въздуха, за около трийсет секунди бяха напълно будни. Полетът с „Юнайтед-Катай Пасифик-Роял Непал“ бе продължил почти трийсет и два часа.
Сам се изправи, протегна се, а после свери часовника на китката си с цифровия часовник на гърба на седалката пред него.
— Разменям цяло царство за чаша хубаво кафе! — промълви Реми и премигна сънено на седалката до него.
— На земята сме след двайсет минути.
Реми тръсна леко глава.
— Ох! Почти бях забравила.
В последните години Непал се включи в бизнеса с кафе. Според семейство Фарго зърната от областта Аргаканчи даваха най-добрата реколта черно злато в света.
Сам се усмихна на съпругата си.
— Ще ти купя колкото можеш да изпиеш.
— Ти си моят герой!
Самолетът рязко наклони едното крило и двамата се загледаха през прозореца. Във въображението на повечето хора споменаването на Катманду извикваше екзотични видения на будистки храмове, монаси, тамян, подправки, колиби и сенчести долини под хималайски върхове. Това, което не им хрумваше да си представят, бе модерен метрополис с население от седемстотин и петдесет хиляди души.
От въздуха ясно се виждаше как Катманду удобно се е сгушил в подобна на кратер долина, обградена от извисилите се край нея планински вериги Шивапури, Пхулчовки, Нагаржун и Чандрагири.
Сам и Реми идваха тук за трети път. Затова знаеха, че Катманду напомня на съвкупност от древни селца, пресечени с жилки модерност. Един до друг се редяха хилядагодишен храм на индуския бог Шива и магазин за мобилни телефони. По улиците елегантни хибридни таксита и шарени рикши се съревноваваха за клиенти, а на един и същи площад се виждаха лъскав модерен ресторант и уличен продавач на чаат3. И, разбира се, в планинските склонове и под върховете край града, бяха скътани стотици храмове и манастири, някои по-стари и от самия град.
Сам и Реми имаха богат опит в пътуванията и затова бяха добре подготвени за митницата и паспортния контрол. Преминаха без особено забавяне. Скоро излязоха от терминала и се озоваха на тротоара.
— Къде ни е уредила да спим Селма?
— „Хаят риджънси“.
Реми кимна одобрително. При последното им посещение, с надеждата да се потопят в непалската култура, отседнаха в един хостел, който се оказа непосредствено до ограждение на якове. Фарго откриха, че животните не зачитат разни неща като благоприличие, лично пространство или сън през нощта.
Сам вдигна ръка, за да повика такси. Зад тях се чу мъжки глас:
— Извинете, вие ли сте господин и госпожа Фарго?
Сам и Реми се обърнаха и се озоваха лице в лице с мъж и жена, на по около двайсет и няколко години. Приличаха си като две капки вода, не само помежду си, но и на Чарлс Кинг. С изключение на една леко стряскаща разлика. Децата на Кинг имаха неговата платиненоруса коса, сини очи и широки усмивки, но лицата им носеха азиатски черти.
Реми погледна косо към Сам. Предчувствието й за Жилан Шъ се бе оказало вярно. Тя далеч не бе просто любовница.
— Ние сме, да — отвърна Сам.
Мъжът, който бе висок колкото баща си и също толкова едър, се здрависа енергично първо със Сам, а после с Реми.
— Аз съм Ръсел. Това е Марджъри, сестра ми.
3
Изключително популярна в тази част на света бърза храна от пържено тесто с различни подправки и сосове — Бел.прев.