— Сам… Реми… Не очаквахме да ни посрещнат.
— Решихме да поемем инициативата — отвърна Марджъри. — Тук сме по една работа на тате, така че няма проблем.
Ръсел добави:
— Ако идвате за първи път в Катманду, може и да се пообъркате. С кола сме и ще се радваме да ви откараме до хотела.
„Хаят риджънси“ бе на три километра от летището.
Мерцедесът на младите Кинг буквално летеше по улиците. Отвътре лимузината беше звукоизолирана, а прозорците — матирани. На Сам и Реми пътуването им се стори леко сюрреалистично. Ръсел уверено криволичеше из тесните улички, а Марджъри, седнала до него, им описваше града с изразителност на механичен гид.
Накрая стигнаха пред „Хаят“. Ръсел и Марджъри излязоха и отвориха двете задни врати, преди Сам и Реми да успеят да докоснат дръжките.
Подобно на терминала на летището, сградата на „Хаят риджънси“ беше причудлива смесица от старо и ново — дълга фасада, шест етажа и покрив в стил пагода. Градините наоколо се простираха на осемдесет декара.
Към колата се приближи едно пиколо и Ръсел му лавна нещо на непалски. Мъжът закима бързо и се усмихна насилено, след което взе куфарите от багажника и се скри в преддверието.
— Ще ви оставим да се настаните — каза Ръсел, след което подаде на всеки по една визитка. — Обадете ми се по-късно и ще да обсъдим как искате да действаме.
— Да действаме? — учуди се Сам.
Марджъри се усмихна.
— Извинете, тате май е забравил да ви каже. Помоли ни да сме ваши водачи, докато търсите господин Олтън. Ще се видим утре!
Двамата Кинг се усмихнаха и помахаха почти едновременно.
Вратите на мерцедеса се хлопнаха и лимузината мазно се плъзна по алеята.
Сам и Реми погледаха след колата няколко секунди. След това Реми промълви:
— В това семейство има ли нормални?
Четирийсет и пет минути по-късно семейство Фарго вече се бе настанило в апартамента си и с наслада отпиваха от чашите с ароматно кафе.
Цял следобед Сам и Реми си почиваха край басейна, после се качиха в апартамента за по един коктейл. Дочетоха досието, което Жилан им даде на летището в Палембанг. Макар на пръв поглед да изглеждаше изчерпателно, в него нямаше достатъчно информация, за да започнат търсенето си.
— Трябва да призная — каза Реми, — че комбинацията от гените на Жилан Шъ и Чарли Кинг е дала… мммм… интересни резултати.
— Много дипломатично, но нека сме честни — Ръсел и Марджъри са плашещи. Този външен вид, тази дружелюбност… приличат на серийни убийци от холивудски филм. Видя ли някакви конкретни следи от Жилан у тях?
— Не, и се надявам да няма. Ако им е майка, трябва да ги е родила на осемнайсет или деветнайсет.
— А Кинг е бил на четирийсет и няколко по онова време.
— Забеляза ли, че нямат тексаски акцент? Мисля, че долових Бръшляновата лига4 в някои гласни.
— Значи тате ги е отпратил от Тексас право в колежа. Искам да знам обаче откъде знаеха с кой полет ще дойдем.
— Мислиш ли, че Чарли Кинг показва мускули и ни демонстрира, че има връзки?
— Вероятно. Това обяснява и защо не ни каза да очакваме близнаците — чудо. Като се има предвид колко е влиятелен, сигурно се мисли за голям майстор в хващането на хората неподготвен.
— Не ми се нрави да ни следват навсякъде.
— Нито пък на мен, но нека засега им играем по свирката, за да видим какво знаят за Франк. Прокрадва ми се подозрението, че Кинг знаят повече, отколкото ни казват.
— Съгласна съм — отвърна Реми. — Всичко накрая опира до едно, Сам — Кинг се прави на кукловод. Защо? Защото е обсебен от желанието да контролира всичко, или защото крие нещо?
Чу се звънецът. Докато крачеше към вратата, за да вземе плика, който се плъзна под нея, Сам каза:
— А, ето го и потвърждението на резервациите ни.
— Наистина ли?
— Е, само ако си готова за тръгване след половин час — отвърна Сам.
— С радост! Къде отиваме?
— „Бханчка и Гхан“.
— Откъде помниш?
— Как мога да забравя толкова запомняща се храна и атмосфера!
След двайсет и пет минути Реми застана пред съпруга си, облечена в панталони с увиснало дъно и кафяво горнище и с яке в същия цвят, преметната през ръка. Сам, току-що обръснат, със синя риза „Робърт Греъм“ и тъмносиви панталони, й подаде ръка и я поведе навън.
Реми не се изненада много, когато се събуди в четири сутринта и видя съпруга си не в леглото, а в креслото. Когато нещо човъркаше Сам Фарго, той рядко успяваше да заспи. На меката светлина на настолна лампа той четеше досието, което им даде Жилан. Реми леко избута с хълбок папката и се настани на нейно място в скута му, загърната с робата си.
4
Общо название на част от най-престижните университети в североизточната част на САЩ — Бел.прев.