Выбрать главу

До прокуратурата стигнаха с нелегално такси. Сметката плати Саргачов.

— Ако ти потрябвам, обади се — каза той на сбогуване.

— Ще се обадя.

Турецки изпрати с дълъг поглед отдалечаващия се форд, разсеяно отговори на поздрава на някакъв малко познат колега, влезе в сградата, качи се в кабинета си, свари си силно кафе, приседна до бюрото и потъна в мисли.

По принцип разговорът се оказа полезен. Трябва да му се признае на Саргачов, че представи кратко и ясно скрития живот в Хонконг. Сякаш лично е бил в някоя триада. И внушителният Джек Кан бе описан така ярко и красноречиво, че сякаш го виждаш пред очите си. Полуруснак-полукитаец, със светла коса и черни очи, висок, мършав, умен. Ами ако наистина вземе, че продаде една такава мъничка атомна бомба на някой от руските престъпници? И не една? Ама че работа… Изпрани са милиарди долари незаконно придобит руски капитал… Но защо така си се размислил, господин „важняк“? Какво толкова те разтревожи? Нещо в облика на бившия ти колега или в неговото поведение? Може би все пак разговорът не ти хареса? Може би Меркулов е прав, и ти ставаш твърде мнителен и критичен? Нищо подобно, не е в това причината! Та ти го посрещна най-непринудено, нахвърли се да го прегръщаш, обзет от някакво топло чувство, което значи, че в отношенията ви с Валерка е имало повече хубави и светли неща, отколкото лоши, посредствени, незабележими. Ти сякаш се върна в онова време на безгрижие и младежки лудории, сваляйки от гърба си петнайсетина години, като се надяваше да получиш в отговор същото отношение, а получи, макар и приятелска, но хладна и сдържана усмивка. Не припламна в очите на Саргачов радостно пламъче, те останаха безразлични. Впрочем сега би могло да се намери обяснение за това — Афганистан, Чечня, ранявания… Интересно, кой все пак го е уредил на тази отговорна длъжност? Защото в Русия има предостатъчно хора, владеещи китайски език, както и добри професионалисти по мафиотските структури. На секундата могат да се посочат пет-шест имена. А тук, видиш ли, пристига един армейски офицер без специална подготовка и готово — моля, заповядайте в кабинет с висок таван!

Неочаквано Турецки се сепна: та той изобщо не знае дали Саргачов няма специална подготовка…

— Ама какво толкова си се захванал с него?! — ядно възкликна на глас той и удари с юмрук по бюрото, допи кафето си и разтвори папката, която му бе дал Меркулов.

В нея имаше оперативни доклади. По-голямата част от тях бяха от името и с подписа на Грязнов. По изключение Меркулов бе поръчал на „Глория“ да внедри свои хора в студентските среди. От тези доклади Турецки разбра, че сред студентите в университета „Патрис Лумумба“ има доста богати младежи, в общежитието се шири голяма проституция, съществува цяла добре организирана мрежа за доставка на руски момичета по азиатски и европейски публични домове, открити са следи от хероин…

Зазвъня телефонът.

— Слушам.

— Здравей — чу се в слушалката гласът на Слава Грязнов. — Защо не идваш?

— Проучвам съчиненията ти.

— И как ти се виждат?

— Добре си се изпраскал.

— А ти какво си мислиш?

— Най-важното, че всичко е прегледно — лично, бащино и фамилно име. А също и народност, посочена в скобки. Нигериец, алжирец, виетнамец… И неочаквано виждам, че между тях се е забутал и някакъв сянганец. Откъде е тоя човек бе, Слава?

— Трябва да е от Сянган, щом като е сянганец…

— Давай, давай, все в тоя дух.

— Що, да не би да няма сянганци? — позасегна се Грязнов.

— Как да няма? Има, разбира се.

— Е, значи всичко си е тип-топ!

— За непросветените пояснявам: Сянган е старото китайско име на Хонконг. С население над седем милиона. Деветдесет и осем процента са китайци. Следователно твоят сянганец със сигурност е чистокръвен китаец.

— Копелето му с копеле! — разсмя се Грязнов. — Така де, видях аз, че хич не ми прилича на сянганец! Хайде, идваш ли?

— Костя ти вдига пара, а? — подкачи го Турецки.

— Идвай, докато все още те чакам, защото може и сам да запраша — без да реагира на закачката му, продължи Грязнов.

— Но къде да дойда? В оная къща ли?

— Ми къде другаде? Да не си забравил адреса? Да ти припомня…

— Добре де, чакай ме… сянганецо — въздъхна Турецки и постави слушалката.