— Това не е нищо ново — каза Силк. — Добро утро, Гарион.
— Добро утро, господа — отвърна учтиво Гарион и седна до тях.
— Добро утро, ваше величество — поздрави го и Делвор, след което се обърна към Силк и продължи: — Това, което тревожи всички повече от обичайните караници между младите благородници, е обхваналото крепостните селяни вълнение.
Гарион си спомни мизерните коптори в селата, през които бяха преминали. По лицата на обитателите им се четеше безнадеждност.
— Те имат достатъчно причини да са недоволни, не смяташ ли? — попита той.
— Аз съм първият, който ще се съгласи с това, ваше величество — каза Делвор. — Това не е първият път, когато се случва подобно нещо. Сега е доста по-сериозно. Властите са открили тайни складове с оръжия — при това доста добри. Крепостен селянин с вила не може да окаже голяма съпротива на въоръжен мимбратски рицар, обаче селянин с арбалет е нещо съвсем различно. Досега са станали няколко инцидента — но са били потушени.
— Откъде са получили такива оръжия? — попита Гарион. — Та те нямат достатъчно пари и да се нахранят. Как са могли да си позволят да си купят арбалети?
— Някой ги внася — обясни Делвор. — Засега не можем да посочим точно източника. Но е очевидно, че някой иска да създаде работа на арендските благородници. Те ще са твърде заети вкъщи, за да се включат в нещо, което се намира извън страната.
— Може би Кал Закат? — предположи Силк.
— Твърде вероятно — съгласи се Делвор. — Няма никакво съмнение, че императорът на Малореа има амбиции да завладее света. Безредиците в западните кралства ще бъдат неговият най-добър съюзник, ако реши да се насочи с армиите си на север, след като най-накрая убие крал Ургит.
— Само това ми трябва — изпъшка Гарион. — Още едно нещо, за което да се безпокоя.
Когато другите се присъединиха към тях, слугите на Делвор донесоха огромна закуска. Имаше цели подноси с варени яйца, купчини бекон и наденици, чиния след чиния с плодове и вкусни пасти.
— Това наричам аз закуска — отбеляза Силк доволно.
Поулгара го погледна хладно и каза:
— Продължавай, принц Келдар. Сигурна съм, че имаш голям брой интересни забележки.
— Но как бих могъл да опиша прекрасната каша, която ни предлагаш всяка сутрин, скъпа лейди? — попита той с преувеличена невинност.
— Няма да я описваш, ако си загрижен за здравето си — рече Се’Недра със сладък глас.
Един от слугите влезе в палатката и обидено каза:
— Дошъл е един много неприятен, мръсен човек, Делвор. Говори мръсотии и настоява да влезе. Да го прогоним?
— О, това сигурно е Белдин — рече Поулгара.
— Познавате ли го? — Делвор изглеждаше изненадан.
— Познавам го от дете — отвърна тя. — Той наистина не е толкова лош, колкото изглежда, но първо трябва да свикнеш с него. — Тя се намръщи. — Вероятно ще трябва да му позволиш да влезе. Той може да е ужасно неприятен, когато го дразнят.
— Белгарат — измърмори Белдин, като грубо изблъска протестиращия слуга от вратата. — Това ли е цялото разстояние, което си извървял? Мислех, че вече си в Тол Хонет.
— Трябваше да спрем в Пролгу, за да се срещнем с горима — отвърна Белгарат кротко.
— Това не е посещение при приятели, дръвнико — отвърна заядливо Белдин. Дребният гърбав човек беше мръсен както винаги. Мокрите парцали, които използваше като дрехи, бяха привързани тук-там към тялото му с прогнили въжета. Косата му беше сплъстена и пълна с клонки и слама. Той пристъпи тежко с кривите си крака към масата и си взе една наденица.
— Моля те, опитай се да бъдеш учтив, чичо — каза леля Поул.
— Защо? — Той посочи малкото гърне по средата на масата. — Какво има вътре?
— Конфитюр — отговори Делвор малко изплашено.
— Интересно — каза Белдин. После бръкна с мръсната си ръка в гърнето, извади я и я облиза. — Не е зле.
— Точно до теб има хляб — остро каза леля Поул.
— Не обичам хляб — изсумтя той и си избърса ръката в дрехите.
— Успя ли да настигнеш Харакан? — попита го Белгарат.
Белдин отговори с няколко ругатни, които накараха Се’Недра да пребледнее.
— Отново ми се изплъзна. Нямам достатъчно време да го преследвам, затова ще се лиша от удоволствието да го разцепя на две. — Той пак бръкна в сладкото.
— Ако се натъкнем на следите му, ще се погрижим за това вместо теб — обади се Силк.
— Той е магьосник, Келдар. Ако се изправите срещу него, ще ви изкорми и ще окачи червата ви върху някоя ограда. Аз бих оставил Гарион да се оправя с него.