— Моля — покани ги императорът. — Настанете се удобно. Ще изпратя да донесат нещо горещо за пиене, докато в кухнята приготвят вечерята.
Той каза нещо на легионера на вратата, докато Гарион и приятелите му сваляха наметалата си и се настаняваха.
— Та така — подхвана Варана, след като затвори вратата. — Какво ви води в Тол Хонет?
— Чу ли за нашата битка срещу култа към Мечката? — попита го Белгарат. — И за причината за нея?
Императорът кимна.
— Нещата се обърнаха така, че борбата ни се насочи в погрешна посока. Култът не е замесен в отвличането на принц Геран, въпреки че имаше опит за покушение срещу него. Човекът, когото търсим, се казва Зандрамас. Това име говори ли ти нещо?
Варана се намръщи.
— Не — отвърна той. — Не съм чувал това име.
Белгарат веднага даде необходимата информация, като разказа на Варана какво са научили за Зандрамас, Харакан и Сардион. Когато свърши, императорът изглеждаше разколебан.
— Приемам по-голямата част от думите ти — отбеляза той. — Но някои неща… — Варана сви рамене.
— Какъв е проблемът?
— Варана е скептик, татко — намеси се Поулгара. — Има определени неща, за които предпочита да не мисли.
— Дори след всичко, което се случи в Тул Марду? — Белгарат изглеждаше изненадан.
— Въпрос на принцип, Белгарат — засмя се Варана. — Трябва да живея с мисълта, че съм толнедранец и войник.
Белгарат го погледна развеселено.
— Добре тогава. Можеш ли да приемеш факта, че в отвличането на принца има политически мотив?
— Естествено. Разбирам политиката.
— Добре. В Малореа винаги е имало два основни центъра на силите — кралската власт и църквата. Сега ми се струва, че този Зандрамас издига трети. Не можем да кажем дали Кал Закат е пряко свързан по някакъв начин с това, но има нещо, наподобяващо борба за власт между Урвон и Зандрамас. И поради някаква причина синът на Гарион е в основата на тази борба.
— Ние също дочухме някои подмятания по пътя. Поради някаква причина малореанците не искат да бъдат въвлечени в това — добави Силк. — Има агенти, подклаждащи конфликти в Арендия. Вероятно зад отцепването на Вордю от империята стои човек от Малореа.
Варана хвърли остър поглед към него.
— Някой си Нарадас — добави Силк.
— Виж, това име съм чувал — рече императорът. — Според всеобщото мнение той е ангаракски търговец, дошъл, за да сключи някои доста зашеметяващи търговски споразумения. Пътува много и е спечелил доста пари. Моите търговски съветници мислят, че е агент на крал Ургит. Това, че в момента Закат контролира районите със залежи в източната част на Ктхол Мургос, без съмнение означава, че Ургит се нуждае от пари, за да финансира войната, която води.
Силк поклати глава.
— Не мисля така. Нарадас е малореански гролим. Не е за вярване, че би работил за краля на мургите.
На вратата тихо се почука.
— Да? — каза Варана.
Вратата се отвори и влезе лорд Морин, висшият императорски дворцов сановник, много слаб възрастен мъж. Косата му беше съвсем побеляла, отметната назад над челото. Восъчната прозрачност на кожата издаваше старостта му. Той бавно се придвижи към тях.
— Драснианският посланик, ваше величество, — обяви сановникът с треперещ глас. — Съобщи ми, че разполага с важна информация за вас и гостите ви.
— Тогава го въведи, Морин.
— Придружава го една млада дама, ваше величество — добави Морин. — Според мен е от благородно потекло.
— Да влязат и двамата — нареди Варана.
— Както наредите, ваше величество — отговори Морин и се поклони с видимо усилие.
Когато възрастният сановник въведе посланика и придружителката му, Гарион премигна от изненада.
— Негово превъзходителство принц Калдон, посланик на кралския двор на Драсния — обяви Морин. — И нейно височество маркграфиня Лизел… — добави нерешително той.
— Аз съм таен агент, ваше превъзходителство — гордо каза Лизел.
— Това ли е официалната ви титла, ваше благородие?
— Спестява много време, ваше превъзходителство.
— Боже мой! — въздъхна Морин. — Как се променя светът. Нима е редно ваше благородие да се представя пред императора като официален таен агент?
— Мисля, че той вече е разбрал това, лорд Морин — заяви тя.
Морин се поклони и бавно излезе.
— Колко мил старец — прошепна тя.
— Здравей, братовчеде — обърна се Силк към посланика.
— Имате ли родствена връзка? — попита Варана.
— Далечно родство, ваше величество — отговори Силк. — Майките ни са били втори братовчедки, а може би и трети.