— По-скоро четвърти, мисля — рече Калдон и се обърна към своя роднина. — Изглеждаш така, сякаш те мъчи лошо настроение, братовчеде — забеляза той. — Последния път, когато те видях, беше отрупан със злато и скъпоценни камъни.
— Дегизиран съм, братовчеде — отвърна Силк невъзмутимо. — Всички очакват, че не би трябвало да ме познаеш.
— Ах! — възкликна Калдон и се обърна към императора. — Моля, извинете нашите закачки, ваше величество. Келдар и аз се мразим още от деца.
— Това беше омраза от пръв поглед — ухилено се съгласи Силк. — Ние буквално се презираме.
Калдон се усмихна леко.
— Когато бяхме деца, криеха всички ножове винаги щом семействата ни си гостуваха.
Силк погледна любопитно Лизел и попита:
— Какво правите в Тол Хонет?
— Тайна.
— Велвет трябваше да предаде няколко официални съобщения от Боктор. — обясни Калдор. — И някои инструкции.
— Велвет ли?
— Глупаво е, нали? — разсмя се Лизел. — Но пък можеха да ми изберат и още по-неприятно име.
— По-добро е от едно друго, за което се сещам — съгласи се Силк.
— Бъди учтив, Келдар.
— Каква вест все пак ни носиш, принц Калдон? — попита Варана.
Калдон въздъхна.
— С голямо прискърбие трябва да ви съобщя, че Бетра е убита, ваше величество.
— Какво?!
— Била е причакана от наемни убийци в една безлюдна улица миналата нощ, когато се е завръщала от някаква сделка. Помислили я за мъртва, но тя успяла да се дотътри до вратата ни и преди да умре успя да ни предаде малко информация.
Лицето на Силк беше станало мъртвешки бледо.
— Кой го е извършил? — запита той.
— Все още работим върху това, Келдар — отговори братовчед му. — Имаме подозрения, разбира се, но нищо не е достатъчно конкретно, за да се захванем за някоя улика.
Лицето на императора беше мрачно.
— Има някои хора, които ще трябва да научат за това — изрече строго той. — Бихте ли дошли с мен, принц Калдон?
— Разбира се, ваше величество.
— Моля, извинете ни — обърна се Варана към останалите. — Това е въпрос, който изисква незабавна намеса от моя страна.
И изведе драснианския посланик от стаята.
— Много ли се е мъчила? — попита Силк момичето, известно сега като Велвет. Гласът му беше изпълнен с болка.
— Използвали са ножове, Келдар — отговори тя. — Това никога не е приятно.
— Разбирам.
Лицето му възвърна предишната си твърдост.
— Тя успя ли по някакъв начин да ви подскаже кой стои зад всичко това?
— Спомена, че била информирала император Варана за заговор, целящ убийство на сина му.
— Хонетите! — процеди Се’Недра.
— Защо мислиш така? — бързо попита Силк.
— Гарион и аз бяхме тук, когато тя разказа за заговора на Варана. На погребението на баща ми. Бетра дойде тайно в двореца и съобщи, че двама хонетски аристократи — граф Елгон и барон Келбор планират да убият сина на Варана.
Лицето на Силк беше безизразно.
— Благодаря ти, Се’Недра — каза само той.
— Има още нещо, което трябва да знаеш, Келдар — каза тихо Велвет и огледа останалите. — Всички ще проявим дискретност, нали?
— Разбира се — увери я той.
— Бетра беше агент Хънтър — каза тя.
— Хънтър? Бетра?
— При това е работила така няколко години. Когато въстанието срещу наследяването на трона от роднините на императора започна да се надига тук в Толнедра, крал Родар упълномощи Джевълин да започне да действа. Така кралят щеше да се увери, че този, който ще получи трона след Ран Боруни, ще бъде приемлив за алорните. Джевълин дойде до Тол Хонет и вербува Бетра да се занимае с това.
— Извинявай — прекъсна я Белгарат. Очите му светеха, изпълнени с любопитство. — Но какво толкова, че е била Хънтър?
— Хънтър е възможно най-секретният ни таен агент — отговори Велвет. — Самоличността му е известна само на Джевълин, а Хънтър се заема единствено с най-отговорните и деликатни задачи — неща, в които Драснианската корона просто не може да участва открито. Както и да е, когато се оказа, че великият херцог Норагон от династията на Хонет почти по всяка вероятност ще бъде следващият император, крал Родар направи прозрачен намек на Джевълин и след няколко месеца Норагон съвсем случайно изяде няколко развалени стриди, ама наистина твърде развалени стриди.
— Бетра ли стори това? — Гласът на Силк прозвуча изненадано.
— Тя беше необикновено изобретателна.
— Маркграфиня Лизел? — изрече въпросително Се’Недра и замислено присви очи.
— Да, ваше величество?
— Ако самоличността на Хънтър е най-дълбоката държавна тайна в Драсния, как така ти си наясно с нея?
— Бях изпратена от Боктор с определени задачи за Бетра. Чичо ми знае, че на мен може да се разчита.