— Търся копие на „Предсказанията на западните гролими“.
Мършавият се намръщи и почеса едното си ухо.
— Ръкописът би трябвало да се намира в отдела по сравнително богословие — рече замислено той. — Бихте ли могли да ми кажете приблизително кога е съставен?
Белгарат също се намръщи и се вгледа в купола на ротондата, обмисляйки отговора си.
— Според мен някъде в началото на третото хилядолетие — отвърна накрая той.
— Това би го поставило във времето или на втората династия на хонетите, или на втората династия Бордю — рече ученият. — Сигурно няма да е трудно да го открием. — Той се изправи. — Оттук — покани ги той и посочи един от коридорите, разперващи се като ветрило от ротондата. — Моля, следвайте ме.
Гарион все още чувстваше как нещо го гложди отвътре. Познаваше този любезен, услужлив учен, но не можеше да си спомни кой точно е той. Мъжът без съмнение беше по-възпитан от надутия самомнителен учен, който изчисляваше колко тежи светът. Освен това… Изведнъж кралят се досети.
— Учителю Джийбърс? — изрече той, все още невярващ. — Това вие ли сте?
— Срещали ли сме се някога, господине? — попита Джийбърс учтиво, като му хвърли бърз озадачен поглед.
Гарион се засмя.
— Да, учителю Джийбърс. Та нали вие ме запознахте с жена ми.
— Не си спомням да съм правил някому такова нещо…
— О, напротив, мисля, че си спомняте. Вие с нея със сетни сили се измъкнахте от двореца, и то посред нощ. След това поехте на юг към Тол Борун. По пътя се присъединихте към група търговци. Тръгнахте си твърде изненадващо, когато жена ми ви казала, че напускате Тол Хонет по нейно желание, а не по заповед на император Ран Боруни.
Джийбърс премигна, после очите му изведнъж се разшириха.
— Ваше величество — възкликна той и се поклони. — Простете ми, че не успях да ви позная веднага. Очите ми вече не са такива, каквито бяха.
Гарион се разсмя и го потупа радостно по рамото.
— Няма нищо, Джийбърс. Не възнамерявам да разкривам самоличността си при тази си обиколка.
— А как е малката Се’Недра, ах, простете, исках да кажа — нейно величество?
Гарион без малко щеше да разкаже на бившия възпитател на жена си за похищението на техния син, но Белгарат го смушка дискретно с лакът и той каза само:
— Добре е, много е добре.
— Толкова се радвам да чуя това — отвърна Джийбърс с любяща усмивка. — Тя беше напълно непоносима ученичка, но странно: открих, че след като се лиших от нейната компания, от моя живот си отиде много радост. Зарадвах се, когато разбрах за неочаквания й брак. Не бях чак толкова изненадан, колкото колегите ми тук, когато се чу, че тя е водила армия при Тул Марду. Се’Недра винаги е била малко пламтящо същество, готово веднага да избухне, и при това го прави по впечатляващ начин. — Той хвърли опрощаващ поглед към Гарион. — Ако бъдем честни, трябва да кажа, че малката принцеса беше безотговорна и недисциплинирана ученичка.
— Да, тези нейни качества се проявяват от време на време.
Джийбърс се разсмя.
— Сигурен съм, че е така, ваше величество — съгласи се той. — Моля, предайте й моите поздрави. — Ученият се поколеба. — И ако не мислите, че е прекалено самонадеяно — също така и моята привързаност и обич към нея.
— Ще ги предам, Джийбърс — обеща Гарион. — Повярвай ми.
— Това е отделът по сравнително богословие — каза плешивият учен и побутна една тежка, едва открехната врата. — Всички ръкописи и свитъци са подредени според каталога и се съхраняват по династии. Античните отдели са по-назад. — Той ги водеше по тясната пътека между редовете с високите рафтове, върху които имаше книги: тежки, подвързани с кожа томове и плътно навити свитъци на стари ръкописи. Мършавият мъж изведнъж спря и прокара пръст по един от рафтовете.
— Прах — отбеляза той и кихна неодобрително. — Трябва да си поговоря с уредниците по този въпрос.
— Съвсем естествено е по книгите да се натрупа прах — отбеляза Белгарат.
— Както е съвсем естествено уредниците да не правят нищо, за да предотвратят това — добави Джийбърс с крива усмивка. — Ах, ето къде били ръкописите! — Ученият спря в средата на една малко по-широка пътека. — Моля, бъдете внимателни — допълни той и плъзна ръка по томовете с някаква особена обич. — Те са стари и крехки. Свитъците, писани по времето на втората династия на хонетите, са от тази страна, а тези, датиращи от втората династия Вордю, са ето тук. Багрите на документите, писани от хонетите, са далеч по-меки поради кралското им потекло, така че сигурно лесно ще намерите онова, което искате. Сега, извинете ме, но не би трябвало да стоя далеч от писалището си прекалено дълго. Някои от колегите ми стават нетърпеливи и започват да се ровят из рафтовете сами. След това са ми необходими цели седмици да сложа всичко в ред.