— Не мисля, че ще продължи много, дядо.
— В Тол Хонет никога не вали сняг.
— Това каза и Се’Недра. — Гарион протегна ръце към светещия мангал.
— Къде е тя?
— Пак си легна.
— Това съвсем не е лоша идея. Защо не се присъедини към нея?
— Реши, че е време да ставам.
— Това изобщо не е честно.
— И на мен така ми се стори.
Белгарат разсеяно се почеса по ухото. Все още гледаше снега.
— Твърде далеч на юг сме, за да продължи повече от един-два дни. Освен това след два дни е Ерастид. Много хора ще пътуват след празника и няма да изглеждаме подозрително.
— Смяташ, че трябва да изчакаме?
— Логично е. И без това няма да спестим много време, ако непрекъснато работим усърдно.
— Какво мислиш да правиш днес?
Белгарат вдигна халбата си.
— Мисля да изпия това, а после да си легна.
Гарион придърпа един от тапицираните в червено столове и седна. Нещо го тревожеше вече от няколко дни и той реши, че моментът е подходящ да сподели притеснението си.
— Дядо?
— Да?
— Защо всичко изглежда така, сякаш се е случвало и преди?
— Какво имаш предвид?
— Всичко. Има ангараки в Арендия, които се опитват да причиняват неприятности така, както когато следваха Зедар. В Толнедра има интриги и политически убийства — същото като миналата година. Сблъскахме се с чудовище — този път дракон наместо алгротите, но двете неща имат много общо. Изглежда сякаш повтаряме всичко, което се случи, когато се опитвахме да намерим Кълбото. Дори срещнахме и същите хора: Делвор, онзи човек на митницата, дори Джийбърс.
— Знаеш ли, Гарион, това е много интересен въпрос. — Белгарат помисли малко и разсеяно отпи от халбата си. — Ако обаче разгледаш това от друга гледна точка, ще видиш, че всичко се връзва.
— Не те разбирам.
— Ние сме на път към срещата между Детето на Светлината и Детето на Мрака — обясни Белгарат. — Тази среща ще бъде повторение на едно събитие, което се е случвало безброй пъти, откакто свят светува. И тъй като това е същото събитие, логично е обстоятелствата, които го съпътстват, да са подобни… — Той помисли още малко. — Всъщност би трябвало да е така, нали?
— Боя се, че това е твърде сложно за мен.
— Има две предсказания, наречи ги пророчества, ако искаш — две страни на едно и също нещо. Преди непонятно много време нещо се е случило и ги е разделило.
— Да. Това го разбирам.
— Когато се разделили, нещата някак спрели.
— Кои неща?
— Трудно е да се обясни с думи. Да го наречем хода на нещата, които се предполага, че трябва да се случат — бъдещето, мисля. Докато тези две сили са разделени и равностойни, бъдещето не може да се случи. Всички ние просто продължаваме да изживяваме същите събития отново и отново.
— Кога ще спре това?
— Когато едното предсказание най-накрая надделее над другото — когато Детето на Светлината победи Детето на Мрака или обратното.
— Мислех, че аз вече съм направил това.
— Не смятам, че това е достатъчно убедително, Гарион.
— Аз убих Торак, дядо. Какво по-убедително от това?
— Ти уби Торак, Гарион, а не предсказанието на Мрака. Мисля, че ще е необходимо нещо повече от бой с мечове, за да се разреши проблемът.
— Например?
Белгарат разпери ръце.
— Не знам. Наистина не знам. Но идеята ти може да се окаже много полезна.
— О?
— Ако ще се случват същите събития като миналия път, то това би могло да ни даде идея какво да очакваме, нали? Помисли за това. Отдели малко време тази сутрин да си спомниш какво точно се случи миналия път.
— Ти какво ще правиш?
Белгарат изпразни халбата си и стана.
— Както казах — връщам се в леглото.
Следобед един учтив служител в кафява ливрея почука на вратата на стаята, в която Гарион четеше, и го уведоми, че император Варана иска да го види. Гарион остави книгата и последва служителя през ехтящите мраморни коридори към кабинета на Варана.
— А, Белгарион — каза Варана. — Току-що дойде новина, която може да ти се стори интересна. Заповядай, седни.
— Новина ли? — попита Гарион и седна на тапицирания в кожа стол до бюрото на императора.
— Човекът, за когото споменахте онзи ден — Нарадас, — е забелязан в Тол Хонет.
— Нарадас? Как е успял да дойде тук толкова бързо? Последно чух, че язди на север от Големия панаир на Арендия.
— Следял ли ви е?
— Задаваше много въпроси и пръскаше пари наляво и надясно.
— Мога да го заловя, ако желаете. Аз самият искам да му задам няколко въпроса и мога да го задържа няколко месеца, ако е нужно.
Гарион се замисли за малко, после със съжаление поклати глава.