— Какво имаше в онази къща?
— Почти всичко, което можеш да си представиш — засмя се Силк. — А и доста други неща, които не можеш. Много интересна къща, пълна с хора с разнообразни интереси и желания, а и с достатъчно пари, за да ги осъществят.
— Разпозна ли някого там?
— Да, няколко души — няколко високоуважавани членове на благородни семейства от империята.
Се’Недра, която яздеше точно зад тях, презрително изсумтя и се обади:
— Не мога да разбера защо на някои мъже им харесва да посещават такива места.
— Посетителите не са само мъже, Се’Недра — каза Силк.
— Не говориш сериозно!
— Някои благопристойни дами от Тол Хонет са намерили най-различни начини, за да убият скуката. Те носят маски, разбира се, и почти нищо друго. Познах една графиня от семейство Хорбит.
— Щом е носила и маска, как успя да я познаеш?
— Има бенка, и то на място, което рядко се вижда. Преди няколко години бяхме доста близки и тя ми я показа.
— Не искам да говорим повече за това — каза твърдо Се’Недра и мина напред, за да се присъедини към Поулгара и Велвет.
— Тя ме попита, нали? — протестира невинно Силк. — Ти я чу, нали?
Яздиха няколко дни на юг. Времето се оправи, но празникът Ерастид премина, докато бяха на път, и Гарион изпитваше странно съжаление. От най-ранното му детство празникът в средата на зимата беше един от най-хубавите в годината. Да позволи той да мине незабелязано, му се струваше светотатство. Щеше му се да бе имал възможност да купи на Се’Недра нещо специално, но най-доброто, което можеше да направи, докато бяха на път, бе да й подари една нежна целувка.
На няколко левги преди Тол Борун срещнаха една богато облечена двойка, тръгнала на север към имперската столица, придружена от около дузина слуги, облечени в ливреи.
— Здравей, приятелче — каза снизходително богато облеченият благородник на Силк, който в момента яздеше най-отпред. — Какви са новините от Тол Хонет?
— Както обикновено, ваше благородие — отговори Силк с раболепие. — Убийства, заговори и интриги — обикновените забавления на богатите.
— Не ми харесва тона ти, приятелче — каза благородникът.
— Нито пък на мен обръщението „приятелче“.
— Чухме доста забавни истории — обади се лекомислено изглеждащата дама, облечена в червено кадифено наметало, обшито с кожи. — Вярно ли е, че някой се е опитал да избие всички хонети? Чухме, че цели семейства били убити в леглата, докато спели.
— Балера — обърна се към нея съпругът й с отвращение, — ти просто разпространяваш тези ужасни слухове. Как би могъл да знае този обикновен човечец за това какво точно става в столицата?! Сигурен съм, че ако в тези слухове имаше нещо вярно, Нарадас щеше да ни каже.
— Търговецът е безцветните очи ли? — изведнъж прояви интерес Силк.
— Познаваш ли го? — попита благородникът с известен интерес.
— Чувал съм за него, ваше благородие — предпазливо отговори Силк. — Не е много умно да обикаляш наоколо и да обявяваш, че го познаваш. Не знаете ли, че императорът обяви награда за главата му?
— За главата на Нарадас? Невъзможно!
— Съжалявам, но всички в Тол Хонет знаят това. Ако можете да го хванете, ще спечелите без усилие хиляда златни крони.
— Хиляда крони!?
Силк се огледа заговорнически и каза шепнешком:
— Между нас да си остане, но в Тол Хонет се носи слух, че всички златни монети, с които е пълен, са фалшиви.
— Фалшиви? — възкликна благородникът и очите му изведнъж се разшириха.
— Много добра имитация — продължи Силк. — Съвсем малко злато, смесено с обикновени метали, и монетите изглеждат истински, но не струват и една десета от номинала си.
Благородникът пребледня и несъзнателно сграбчи кесията на колана си.
— Това е част от заговора за унищожаването на толнедранската икономика, чрез обезценяване на монетите й — добави Силк. — Хонетите бяха въвлечени в това по някакъв начин и точно затова бяха убити. Разбира се, който бъде хванат да притежава такива монети, веднага бива обесен.
— Какво?!
— Естествено — вдигна рамене Силк. — Императорът смята да изкорени това незабавно. Крутите мерки са абсолютно необходими.
— Разорен съм — изстена благородникът. — Бързо, Балера! Трябва веднага да се върнем в Тол Борун!
След което обърна коня си и препусна в бърз галоп. Съпругата и свитата му го последваха.
— Не искаш ли да чуеш кое кралство стои зад всичко това? — извика Силк след него, а после се преви на седлото и се затресе от смях.
— Брилянтно, принц Келдар — измърмори одобрително Велвет.
— Този Нарадас доста ни се пречка, нали? — каза Дурник.