По обед дойде да ме смени един от другите новобранци и аз тръгнах да търся столовата. Облекчението, което изпитах, трудно може да се опише с думи.
— Минутка, младежо.
Спрях на крачка от вратата на войнишката трапезария под звучния акомпанимент на възмутения си стомах. Обърнах се бавно.
— Казаха ми, че умееш да боравиш с числа. — Мъжът се беше появил от сянката на голям люляк край стената на главния двор. Мавър, по-тъмен от сянката, увит в черен бурнус от главата до петите, червеникавокафявият цвят на кожата му се виждаше само по лицето и ръцете от китките надолу.
— Причислете ме към боравещите — отвърнах аз.
Мъжът се усмихна. Зъбите му бяха почернени с някаква боя и гледката не беше от приятните.
— Аз съм Каласади.
— Уилям.
Той вдигна вежда.
— С какво мога да ви помогна, лорд Каласади? — попитах аз. Маниерът му беше на човек с благородна кръв, макар да не носеше и грам злато по себе си. Прецених го по кройката на дрехата, вчесаната чиста коса и добре оформената къса брада. Богатството ти купува спретнат вид, който говори за пари, дори когато вкусовете ти са семпли.
— Само Каласади е достатъчно — каза той.
Хареса ми. Хареса ми, и толкоз. Понякога хората ми харесват от пръв поглед.
Той извади от ръкава си пръчица от слонова кост, клекна и написа няколко цифри в прахта.
— Вашите хора ме наричат матмагьосник — каза той.
— А вие как наричате себе си? — попитах.
— Човек на числата. Кажи ми какво виждаш.
Погледнах написаното.
— Това знак за корен ли е?
— Да.
— Виждам прости числа, тук, тук и… тук. Това е рационално число, а това — ирационално. Виждам множества. — Очертах няколко групи от числа с върха на ботуша си, някои от кръговете се застъпваха. — Реални числа, цели числа, комплексни числа и имагинерната единица.
Мъжът написа още нещо, поредица от символи, които помнех смътно.
— А това?
— Нещо от интегралното смятане, но повече от това не мога да кажа. Не съм стигал толкова далече в уроците си. — Неприятно ми беше да се призная за победен, макар че отдавна трябваше да си затворя устата, още след простите числа. Горделивостта открай време е голямата ми слабост.
— Интересно. — Каласади изтри с крак символите, сякаш се боеше, че може да наранят някого.
— Е, теглихте ли чертата под сметката ми? — попитах аз. — Кое е вълшебното ми число? — Чувал бях всякакви неща за матмагьосниците. И всички те ги определяха като екзотичен вариант на родните вещици, астролози и ясновидци, изобщо хора, които предсказват бъдещето, правят хороскопи и изпразват кесиите на наивниците. Ако и този тип започнеше да дрънка за предначертаната слава на Стрелянския принц, трудно щях да се удържа. А ако дръзнеше да ме уведоми, че съм роден в годината на козата, цялата ми сдържаност щеше да отиде по дяволите!
Пак черната усмивка.
— Вълшебното ти число е три — каза той.
Засмях се. Той обаче изглеждаше напълно сериозен.
— Три? — Поклатих глава. — Има толкова много числа. Три ми се струва доста… предсказуемо като избор.
— Всичко е предсказуемо — каза Каласади. — Същността на моето изкуство е в теорията на вероятностите, които на свой ред пораждат предвиждания, а те ни водят до математиката на времето. А нима всичко не се свежда до добре подбрания момент, приятелю мой? До времето?
Имаше известно основание.
— Да, но три? — Размахах ръце, търсейки думи, с които да изразя възмущението си. — Три?
— Това е първото от твоите вълшебни числа. Те формират редица — каза той. — Второто е четиринайсет.
— Е, това вече е друго. Четиринайсет. Сериозно число. — Клекнах до него, защото той явно не възнамеряваше да стане. — Защо четиринайсет?
— На толкова години си, нали? — попита той. — Числото е ключ и към името ти.
— Името ми? — Ледени тръпки пропълзяха по гърба ми въпреки жегата.
— Хонорий например. С голяма доза сигурност всъщност. — Написа нещо в прахта и бързо го изтри. — Вероятно Анкрат. Може би Йорг.
— Удивително. И как извадихте всичко това от числото четиринайсет? — казах аз. Обмислях дали да не му скърша врата и да духна към пристанището. Но не този Йорг исках да покажа на дядо си и вуйчо си. Не този Йорг беше познавала майка ми.
— Приличаш ми на Стюард. Характерните черти на лицето. Особено около очите и носа, челото също. Казал си, че идваш от Анкрат, което пасва на акцента и цвета ти. Почти всички Стюарди са кръстени на Хонорий, което може да се преведе като Благороден. Можеше да си незаконороден, но кой учи копелета на интегрално смятане? Ако си законороден Стюард от Анкрат, значи носиш фамилията Анкрат. А кои членове на кралското семейство са на подходящата възраст? Човек веднага се сеща за Йорг Анкрат. На колко години е той? Наближава петнайсет, но още не ги е навършил.