— Нищо де, пробвай. — Не ми харесваше тонът му. В крайна сметка нещото пред мен беше само игра на сенки, история, разказана от машина, машина с пружинки, колелца и магия, всичко това свързано чрез тайния огън на Строителите. — Какво прави това? — Побутнах с крак машината. — Какво може?
Фекслър примигна насреща ми. Може би често е мигал така и машината го е запомнила.
— Машината има много предназначения, младежо, някои от тях простички, които ти би могъл да разбереш, като изпомпването и пречистването на вода, и други, които са извън твоите възможности. Тя е нещо като център, част от безкрайна мрежа, инструмент за наблюдение и комуникация, прибрана в този бункер от съображения за сигурност. За мен и за другите като мен тя е един от многото прозорци към малкия свят на плътта.
— Малък? — Усмихнах се. Този тип живееше в метална кутия, не много по-голяма от ковчег.
Фекслър се нацупи.
— Не съм длъжен да стоя тук. Имам по-интересни неща, с които да се забавлявам.
— Я ми кажи — прекъснах го. — Моят свят. Той не прилича на света, за който съм чел в най-старите книги. В онези книги магията и призраците са художествена измислица, приказки за малки деца. Но аз съм виждал мъртви да ходят, познавах и едно момче, което можеше да запали огън с мисълта си.
Фекслър смръщи чело, сякаш се чудеше как да обясни.
— Представи си, че реалността е кораб, чийто курс е зададен предварително и рулят му е фиксиран от вселенски ограничения.
Хрумна ми, че малко вино би ми помогнало да си представя тези неща. А вино в избата — дал бог.
— Нашето най-голямо постижение — и причината за грандиозния ни провал — беше, че успяхме да помръднем въпросния рул, пък било и на косъм. Открихме, че ролята на наблюдателя винаги е била изключително важна. Ако в гората падне дърво, но никой не го чуе, издало ли е звук то? И да, и не. Ако никой не го види, то едновременно и стои, и е паднало. Котката е едновременно жива и мъртва.
— Никой не е казвал нищо за котки, по дяволите!
Призракът на Фекслър Брюс въздъхна.
— Ние отслабихме бариерите между мисълта и материята…
— Това съм го чувал — казах аз. Феракинд беше споменал нещо подобно. Възможно ли бе призракът на Строител да страда от същата лудост? Нубанеца също беше говорил за изтъняващи бариери, за накъсващия се воал между живота и смъртта. — Строителите са направили магия. И са я натресли на света чрез своите машини, така ли?
— Няма магия. — Фекслър поклати глава. — Ние променихме константите. Мъничко. Подсилихме връзката между желанието и действителността. Сега дървото не само е паднало и непаднало едновременно. Ако подходящият човек го поиска, ако се съсредоточи достатъчно, падналото дърво ще се изправи. Котката зомби ще ходи и ще мърка.
— Какво е зомби?
Още една въздишка. Фекслър изчезна и всички светлини угаснаха. Дори моят фенер.
Изкачих се по стълбите в тъмното, ухапа ме паяк, а виното на лейди Агат занесох с огромно закъснение.
43.
Влязох в столовата на замък Утрен с отекла ръка и размътена глава. От паешката отрова вътрешностите ти се гърчат, а въображението ти ражда най-гадните халюцинации, които са му по силите. А аз, както знаем, съм прокълнат със силно въображение.
Дворцовата стража и стражата, която охраняваше стените, рядко бяха на едно мнение за каквото и да било, но за едно бяха съгласни — че съм тъп северняк и известно време няма да размахвам толкоз зрелищно меча.
Понеже беше неделя, готвачът ни беше приготвил специално лакомство. Охлюви с чесън и вино с гарнитура от ориз с шафран. Охлювите ги събирали от скалите около замъка, така ми бе обяснено. Бяха от големите — тлъсти и дебели колкото детска ръчичка. Нека си го кажем обаче, охлювите са просто плужеци с шапка. Основното ядене приличаше на големи буци сопол в кървав сос. Нямам представа защо Конски бряг държи да се храни с разни лигави неща. Понеже и без това ми се повдигаше, реших да се огранича с ориза. Явно граф Ханса ни оказваше голяма чест, защото шафранът беше подправката на кралете и струваше безбожно скъпо. Ако питате мен обаче, оризът имаше вкус на горчив мед и тотално ми разбърка стомаха. След първата хапка реших да го ударя на строг пост.
Проснах се на койката си с комат хляб и скоро потънах в ярки сънища.
Фактът, че ме хванаха да спя, или по-точно, че ме хванаха, докато спях, отдавам на паешкото ухапване и на неоспоримия аргумент, че ако скочиш с меч на всеки, който си намира повод да намине през казармата на стражата, скоро ще избиеш половината замък.