Призракът му лежеше на леглото, зад Миана. Не малкото меко бебе, а момченцето на четири години, което щеше да е сега. И за пръв път ми се усмихна, сякаш сме приятели, сякаш се радва да ме види. Избледня пред очите ми и изчезна, а аз знаех, че няма да се върне, няма да порасне, няма да оздравее.
Някой тропаше на вратата.
— Кралю, разбиха портата!
Отстъпих към стената, плъзнах гръб по нея и се свлякох на пода.
— Убил съм го.
— Йорг? — Миана ме гледаше разтревожено. — Врагът е в замъка.
— Убил съм брат си, Миана — казах аз. — Нека врагът дойде.
46.
ИЗ ДНЕВНИКА НА КАТЕРИН АП СКОРОН
28 март, година 99 от Междуцарствието
Висок замък. Параклисът.
Дегран е мъртъв. Момченцето на сестра ми е мъртво. Не мога да пиша за това.
29 март, година 99 от Междуцарствието
Йорг го е направил. Оставил е пътека от трупове до и от стаята на Дегран.
Ще го убия, ще се погрижа да плати с живота си.
Такъв гняв ме разкъсва, че не мога да говоря. Ако брат Глен не беше мъртъв. Ако Сагеус беше тук. И двамата щях да убия със собствените си ръце.
31 март, година 99 от Междуцарствието
Днес го погребахме. В гробницата, където лежи семейството на Олидан. Малък ковчег от бял мрамор. Невръстният Дегран. Ковчегът е толкова малък. Само като си помисля, че детенцето лежи вътре самичко… и плача. Маери Кодин изпя Последната песен за него, моя племенник. Маери има висок чист глас, който ехтеше в гробницата. Плаках. Придворните дами на сестра ми положиха върху ковчега бели цветя, лилии, всяка по едно цвете, и плачеха.
Наложи се отец Елдар да дойде от църквата на Светата майка в града, защото си нямаме свещенослужител в замъка, който да опее детето. Йорг е виновен и за това — единия отведе със себе си, другия уби. Когато отец Елдар приключи, когато прочете съответните пасажи от библията за долината на смъртта и края на страха от злото, всички си тръгнахме. Сарет я отнесе сър Райли. Тя не искаше да си тръгне, пищеше. Разбирам я. Ако бебето беше мое, и аз не бих могла да го оставя. Мога да тровя бебета в корема си, докато изпаднат оттам в кръв, но ако съм държала свое дете, ако съм видяла очите му, ако съм докосвала устните му… сигурна съм, че дори сър Райли не би могъл да ме откъсне от него.
2 април, година 99 от Междуцарствието
Прегледах дневника си от началото и проследих пътеката на сънищата си. Поне онези, за които съм писала, а аз, изглежда, съм писала за доста от тях. Не ги помня, но явно са ме тормозели достатъчно, за да ги запиша. И записвайки ги, съм ги забравила.
Не ми е лесно да чета за тях. Дори страниците разгръщам трудно, сякаш някой натиска ръката ми, спира я на всеки лист. Но аз няма да се откажа.
Чета и разбирам… виждам как езичникът ме е разигравал, как ме е насочвал като кон с леки первания на камшика, завой тук и завой там, определял е пътя ми, чертал е маршрут по карта. Тази магия я мога и аз, трябва да я мога, сигурна съм. Щом гадно копеле като Сагеус я владее, значи трябва да е достъпна и за мен. Другото е неприемливо.
Не мога да управлявам кралства като Йорг или Орин. Войници не изпълняват заповедите ми, мъже не умират заради мен в битка на чужда земя. Тези неща са недостъпни за мен. Заради пола ми. Защото не ми расте брада. Защото ръцете ми не са толкова силни. Но генералите не се нуждаят от силни ръце. Кралете нямат нужда от брада.
Може никога да не управлявам и да не давам команди, но мога да съградя кралство в главата си. Да събера армии. Ако анализирам онова, което езичникът ми е направил. Ако го разглобя на съставните му части. Мога да си направя свои оръжия.
8 април, година 99 от Междуцарствието
Днес Орин от Стрела разговаря официално със зет ми. Казах, че ще се омъжа за него. Но първо го накарах да обещае, че ще ме отведе далеч от този замък, който вони на убиеца Йорг Анкрат, и че никога няма да ме върне тук.
Орин казва, че ще стане император, и аз му вярвам. Йорг Анкрат ще се опита да го спре и в деня, когато се опита, аз ще се погрижа да плати за престъплението си. Дотогава ще анализирам методите на езичника и ще се уча от тях. Всеки може да овладее тези сили, но на повечето хора им пречи страхът. Единствено страхът. Не вярвам, че онова същество Сагеус е по-способно от мен, няма да повярвам в това. Страхът ни държи слаби, страх от онова, което не знаем, и страх от онова, което знаем. Знаем какво прави Църквата с вещиците. Но Папата в Рим и всичките ѝ свещеници могат да вървят по дяволите. И те не са недосегаеми, особено в тежки времена като нашите. А тази сила, тя е достъпна колкото за мъжете, толкова и за жените. Ще дойде ден, когато Йорг ще разбере какво е да те разкъсат собствените ти сънища.