— Позволено ли ми е да ги нося? — попита той.
Малиф кимна и съчетаният пристъпи напред. Беше висок почти два метра и половина, с огромна лисича глава. Ръцете му завършваха със зловещо извити нокти. От пастта му се изтръгна ниско ръмжене и устните се разделиха, за да разкрият блестящи зъби.
— Има ли правила за този двубой? — попита мъжът.
— Не, никакви — отвърна Малиф.
— Чудесно — каза другият и заби юмрук в устата на звяра. Един зъб се строши и във въздуха пръсна кръв. После мъжът скочи напред, нанасяйки удар след удар в главата на създанието.
Ала съчетаният беше силен и след първоначалния шок изрева предизвикателно и се хвърли в настъпление. Един юмрук отметна главата му назад, но ноктите му се стрелнаха напред. Мъжът отскочи и от плитките резки на гърдите му под разкъсаната туника прокапа кръв. Двамата започнаха да се въртят в кръг един срещу друг.
Съчетаният скочи и мъжът се хвърли във въздуха с краката напред. Ботушите му се забиха в лицето на звяра. Създанието падна на земята, а воинът се претърколи на крака и се затича напред, за да го изрита. Ала съчетаният стрелна едната си ръка и го събори. Звярът се изправи до пълната си височина, после залитна с оцъклени очи и изплезен език. Мъжът се хвърли напред, удряйки отново и отново главата на чудовището. Съчетаният се срина по очи в прахта на пазарния площад. Мъжът застана над него. Гърдите му се надигаха и спускаха учестено. После се обърна към вцепенения Малиф.
— Освободи момичето! — каза той. — Свърши се.
— Магия! — изрева Малиф. — Ти си заклинател. Ще изгориш с нея! Дръжте го!
Разнесе се гневен рев и тълпата се хвърли напред.
Ананаис се ухили и скочи на платформата, докато противникът му се препъваше назад в опит да извади меча си. Гигантът го удари и той падна на земята под кладата. Стражите се обърнаха и побягнаха, а Катерача се качи до ко̀ла и преряза въжетата с кинжала си.
— Хайде! — извика той и хвана Валтая за ръката. — Трябва да се измъкнем оттук. Скоро ще се върнат.
— Кой ми взе наметалото? — изрева Ананаис.
— У мен е, генерале — извика един брадат ветеран.
Гигантът наметна дрехата на раменете си, закопча я и вдигна ръце, за да накара тълпата да утихне.
— Когато попитат кой е освободил момичето, кажете им, че е била армията на Тенака Хан. Кажете им, че Драконът се завръща.
— Бързо, насам! — извика Катерача и поведе Валтая към една тясна уличка.
Ананаис скочи леко от платформата и ги последва, като спря само колкото да погледне безжизнения Малиф, чийто врат бе гротескно изкривен. Сигурно е паднал лошо, помисли си Ананаис. Но пък ако падането не го беше убило, щеше да го стори отровата. Той внимателно свали ръкавиците, натисна скрития спусък и върна капачетата на иглите на местата им над кокалчетата. После прибра ръкавиците в колана си и се затича след Катерача и момичето.
Приведоха се и влязоха в една врата встрани от павираната уличка. Ананаис ги настигна и се озова в притъмнена странноприемница със спуснати кепенци и столове, качени върху масите. Мъжът и момичето стояха при дългия тезгях.
Собственикът — нисък и оплешивяващ пълен човек — наливаше вино в глинени чаши. Той вдигна поглед, когато Ананаис пристъпи напред от сенките, и гарафата се изплъзна от треперещите му пръсти.
Катерача се извъртя рязко със страх в очите.
— О, това си ти! — каза той. — Движиш се много тихо за толкова едър мъж. Всичко е наред, Ларкас; това е човекът, който спаси Валтая.
— Радвам се да се запознаем — каза съдържателят. — Вино?
— Благодаря.
— Светът е полудял — продължи Ларкас. — Първите пет години, през които държах тази странноприемница, нямаше нито едно убийство. Всеки разполагаше с поне малко пари. Радост ми бяха онези дни. Светът е полудял! — Той наля вино на Ананаис и напълни наново собствената си чаша, която бе обърнал на един дъх. — Полудял! Мразя насилието. Дойдох тук заради спокойния живот. Фермерски град съвсем близо до Сентранската равнина — няма проблеми. А виж ни сега. Животни, които ходят като хора. Закони, които никой не разбира, а какво остава да им се подчинява. Информатори, крадци, убийци. Ако се изпърдиш по време на химна, те обявяват за предател.
Ананаис придърпа стол от една маса и седна с гръб към тях. Вдигна внимателно маската си и отпи от виното. Валтая дойде до него и той бързо извърна глава, за да допие виното си. После постави маската обратно. Тя пресегна ръка и докосна дланта му.
— Благодаря ти за дара на живота — каза тя.
— За мен беше удоволствие, господарке.
— Белезите лоши ли са?
— Не съм виждал по-лоши.