След като се нахраниха, Тенака отведе Ананаис сред дърветата. Намериха закътано местенце и разчистиха снега от няколко камъка, преди да седнат, за да говорят.
— В Скода има въстание — каза гигантът. — Две села били плячкосани от Легиона на Ческа. Един местен на име Райван събрал малка армия и избил бандитите. Казват, че хората се събират под командването му, но не мисля, че ще издържи. Той е от простолюдието.
— Не е от Кръвта, имаш предвид — вметна сухо Тенака.
— Нямам нищо против обикновените хора. Но това значи, че Райван няма обучението да планира кампания.
— Какво друго?
— Две въстания на запад — и двете безмилостно потушени. Всички мъже са разпънати на кръст, полята са засети със сол. Знаеш системата!
— Ами на юг?
— Трудно е да се каже. Новините са малко. Но Ческа е там. Не мисля, че ще се надигнат. Говори се, че има тайно общество, което се бори срещу него, но това вероятно са само приказки.
— Какво предлагаш? — попита Тенака.
— Нека идем в Дренан, да убием Ческа и да се пенсионираме.
— Толкова просто?
— Най-добрите планове винаги са прости, Тани.
— Ами жените?
Ананаис сви рамене.
— Какво можем да сторим? Казваш, че Реня иска да бъде с теб? Ами нека дойде. Ще я оставим при приятелите ни в Дренан. Все още познавам неколцина, на които мисля, че мога да разчитам.
— Ами Валтая?
— Тя няма да остане с нас. Тук няма нищо за нея. Ще я оставим в следващия град.
Тенака повдигна вежда.
— Нищо за нея?
Ананаис отмести поглед.
— Вече не, Тани. Някога, може би.
— Добре. Ще се запътим към Дренан, но с леко отклонение на запад. Скода би трябвало да е много красив по това време на годината.
Двамата се върнаха в лагера, за да открият, че там ги чакат трима странници. Тенака каза тихо:
— Огледай се наоколо, Ани. Виж колко още изненади ни чакат.
После пристъпи напред. Двама от мъжете бяха воини, приблизително на възрастта на Тенака. Третият беше възрастен човек, сляп и с раздърпаната синя роба на търсач.
Воините се приближиха към Тенака. Приличаха си неестествено много — чернобради, със сурови очи, макар че единият бе почти незабележимо по-висок от другия. По-ниският заговори пръв:
— Аз съм Галанд, а това е брат ми, Парсал. Дойдохме да се присъединим към теб, генерале.
— С каква цел?
— За да свалим Ческа. Защо иначе?
— Нямам нужда от помощ за това, Галанд.
— Не зная каква е тази игра, генерале. Златния беше в Соуса и каза на тълпата, че Драконът се завръща. Е, ако е така, значи и аз се завръщам. Ти не ме разпозна, нали?
— Наистина — каза Тенака.
— Тогава нямах брада. Бях Бар Галанд от Трето крило под командването на Елиас. Бях Майстор на Меча и те победих в турнир веднъж.
— Спомням си. Стойката на полумесеца! Щеше да ми изтръгнеш гръкляна. Вместо това се разминах с ужасна синина.
— Брат ми е също толкова добър. Искаме да служим.
— Няма на какво да служите, приятелю. Планирам да убия Ческа. Това е работа за убиец — не за армия.
— Тогава ще те съпровождаме, докато приключиш работата си! Бях болен от треска, когато дойде зовът за повторното сформиране на Дракона. Оттогава съм болен от мъка. Мнозина добри мъже паднаха в този капан. Това не е редно.
— Как ни намерихте?
— Последвах слепеца. Странно, не мислиш ли?
Тенака отиде до огъня и седна срещу търсача.
Главата на мистика се вдигна.
— Търся Факлоносеца — каза той със сух шепот.
— Кой е той? — попита Тенака.
— Тъмният Дух е надвиснал над земята като огромна сянка — прошепна мъжът. — Търся Факлоносеца, от когото всички сенки бягат.
— Кой е този, когото търсиш? — попита настоятелно Тенака.
— Не зная. Ти ли си?
— Съмнявам се. Ще ядеш ли с нас?
— Сънищата ми казаха, че Факлоносеца ще ми донесе храна. Ти ли си това?
— Не.
— Има трима — каза мъжът. — Злато, Лед и Сянка. Един е Факлоносеца. Но кой? Имам послание.
Катерача се приближи и коленичи до стареца.
— Търся истината — каза той.
— Аз нося истина — отвърна мистикът и протегна ръка.
Катерача пусна сребърник в дланта.
— От Бронза си дошъл, изтерзан и преследван, притеглен към пътя на баща си. Родственик на сянката, никога в покой, никога смълчан. Тъмни копия дебнат, черни криле, които поглъщат. Ти ще останеш непоколебим, когато други бягат. То е в червеното, което носиш.
— Какво значи това? — попита Тенака.