Внезапно ездачите с бели плащове обърнаха конете си. Движението им беше впечатляващ пример за дисциплина, защото бе изпълнено в съвършен унисон и преди Аргонис да успее да реагира, те атакуваха. Внезапно в сърцето му се появи паника. Той водеше преследването, а ето че сега тридесет яростни конници се носеха право към него. Дръпна рязко юздите и войниците му го последваха, объркани и несигурни.
Тридесетте ги удариха като зимна буря и сребърните им остриета засвистяха в танца на смъртта. Конете се вдигаха на задни крака, а мъжете крещяха, докато падаха от седлата. После ездачите с белите плащове отново се завъртяха и се впуснаха в галоп в противоположна посока.
Аргонис беше бесен.
— След тях! — извика той, но предвидливо задържа собствения си жребец, когато хората му се спуснаха с грохот в повторно преследване.
Сега планините бяха по-близо и врагът бе започнал дългото изкачване към първата долина. Един кон се препъна и падна, събаряйки руса жена в тревата; трима ездачи пришпориха жребците си срещу нея. Висок мъж, облечен в черно и с маска на лицето, завъртя своя кон и се спусна да ги пресрещне. Аргонис гледаше смаяно как маскираният се приведе под един див удар и изкорми първия ездач, завъртайки се на седлото, за да блокира замах над главата си от втория. Пришпорвайки коня си, той се вряза в третия, събаряйки и войника, и жребеца му.
Жената сега се бе изправила и тичаше. Маскираният парира атака от втория ездач и преряза гърлото му с контраудара си. После се измъкна от мелето, прибра меча си в ножницата и се впусна в галоп след жената, привеждайки се в седлото. Ръката му се спусна около кръста ѝ и я прихвана, за да я вдигне пред себе си. После те изчезнаха сред хълмовете на Скода.
Аргонис се върна при мястото на първата битка. Тридесет и един от войниците му бяха паднали; осемнадесет бяха мъртви, а шестима — смъртно ранени.
Хората му се върнаха обезсърчени. Съгледвачът Лепус се приближи към Аргонис и слезе от коня. Козирува бързо и задържа коня на капитана си, докато офицерът слизаше от седлото.
— Кои, в името на ада, бяха тези? — попита Лепус.
— Не зная, но ни накараха да изглеждаме като деца.
— Това ли ще пише в доклада ви, сър?
— Затваряй си устата!
— Да, сър.
— До няколко дни ще имаме хиляда ездачи от Легиона. Тогава ще ги измъкнем от пещерите им — не могат да защитават цялата планина. И отново ще срещнем тези копелета с бели плащове.
— Не съм сигурен, че го искам — промърмори Лепус.
Тенака усмири жребеца си край един виещ се поток, който ромолеше сред горичка от брястове в западния край на долината. Завъртя се на седлото, търсейки с поглед Ананаис. Видя го да язди спокойно. Валтая седеше странично на седлото зад него. Бяха успели да се измъкнат, без да изгубят дори един човек, и това само благодарение на впечатляващите умения на Тридесетте.
Той слезе от коня си и го остави да пасе. Отпусна леко каишите на седлото и потупа животното по врата. Реня стигна до него и скочи от своя жребец. Лицето ѝ беше зачервено, а очите — светещи от възбуда.
— В безопасност ли сме? — попита тя.
— За момента — отвърна Тенака.
Ананаис вдигна крак над седлото и се плъзна на земята, след което се обърна, за да помогне на Валтая да слезе. Тя му се усмихна и сключи ръце над раменете му.
— Винаги ли ще си на разположение да спасяваш живота ми?
— Винаги е много време, господарке — отвърна той с ръце на кръста ѝ.
— Казвал ли ти е някой, че имаш красиви очи?
— Не и напоследък — отвърна той, пусна я и се отдалечи.
Галанд, който бе станал свидетел на сцената, пристъпи към Валтая.
— На твое място бих забравил за него, момиче — каза той. — Този мъж не може да бъде спечелен.
— Но ти можеш да бъдеш, така ли?
— Мога! Но помисли, преди да кажеш „да“. Не съм особено добър улов.
Валтая се засмя.
— По-добър си, отколкото си мислиш.
— Но все пак отговорът е „не“, нали?
— Не мисля, че в момента си търсиш жена. А ти?
— Ако имахме времето — отвърна Галанд сериозно и се пресегна, за да хване ръката ѝ. — Ти си чудесна жена, Вал, и не мисля, че един мъж може да има по-голям късмет от това да те срещне. Иска ми се да те познавах в по-добрите дни.
— Дните са такива, каквито ги направим. Има и други народи по света, където хора като Ческа биват спирани в зародиш. Мирни народи.
— Не желая да бъда чужденец, Вал. Искам да живея в собствената си страна, сред собствения си народ…