Думите на Галанд секнаха и Валтая видя мъката в очите му. Тя положи длан върху неговата и той отмести поглед.
— Какво има, Галанд? Какво щеше да кажеш?
— Няма значение. — Той отново я погледна и очите му бяха ясни. Чувството беше потулено. — Кажи ми какво виждаш в белязания ни спътник?
— Не зная. Това е труден въпрос за една жена. Хайде, нека приготвим храната.
Декадо, Акуас, Балан и Катан оставиха групата при лагера и подкараха конете си обратно към входа на долината, където спряха, за да огледат зелената равнина, на която Легионът се грижеше за ранените си. Мъртвите бяха увити в одеяла и привързани към седлата си.
— Добре се справихте — каза Декадо и вдигна шлема си, за да го закачи за дръжката на меча.
— Беше отвратително — отвърна Катан.
Капитанът се завъртя в седлото.
— Сам си избрал да бъдеш воин. Приеми го!
— Зная това — отвърна тъмноокият свещеник. После се усмихна тъжно и потърка лице. — Но не мога да му се наслаждавам.
— Нямах това предвид. Избрал си да водиш война срещу злото и току-що спечели малка победа. Онова бебе там сега щеше да е мъртво, ако не бяхте вие.
— Зная и това. Не съм дете. Но е трудно.
Четиримата слязоха от конете си и седнаха на земята, за да отпочинат на слънце. Декадо свали бялото си наметало и го сгъна внимателно. Затвори очи и внезапно изпита странно усещане, като хладен бриз в главата си.
Опита се да се съсредоточи в него и започна да забелязва ефирни приливи и отливи в ума си, като далечно ехо на морски вълни. Излегна се назад, унесен и в покой, и се затвори в себе си, насочвайки се към източника на усещането. Не се изненада, когато шепнещото море се превърна в тихи гласове и най-накрая разпозна този на Акуас.
— Все още чувствам, че Абадон може да греши. Усетихте ли настървението на Декадо, когато атакувахме ездачите? Силата му беше толкова голяма, че почти зарази и мен.
— Абадон казва да не съдим. — Това идваше от Катан.
— Но той вече не е абат — проговори Балан.
— Абадон винаги ще бъде Абатът на Мечовете. И трябва да бъде уважаван. — Отново Катан.
— И все пак ме кара да се чувствам неудобно — изпулсира Акуас. — Къде е Талантът му? В цялата дълга история на Тридесетте никога не е имало водач, който да не може да Пътува и Говори.
— Мисля, че може би трябва да обмислим алтернативите — отвърна Катан. — Ако Абадон е бил подведен в избора си на Глас, това ще означава, че Хаосът е овладял Източника. Това ще обезсмисли всички други избори на абата и ще ни изхвърли Извън Съдбата.
— Не непременно — каза Балан. — Ние все пак сме хора. Абадон може да е направил само една грешка. Той е воден от Източника, ала толкова много зависи от тълкуването. Смъртта на Естин и пристигането на Декадо може да са били или съвпадение, или тъмна манипулация.
— Или творение на Източника? — изпулсира Акуас.
— Именно.
Декадо отвори очи и се надигна до седнало положение.
— Какво планират? — попита на глас и посочи към Легиона.
— Чакат пристигането на армията си — отвърна Акуас. — Водачът им, мъж на име Аргонис, казва на хората си, че ще бъдем прогонени от пещерите си и избити заедно с всички други бунтовници в Скода. Опитва се да повдигне духа им.
— Но не успява — вметна Балан.
— Ще ни разкажеш ли за Дракона, Декадо? — попита Катан и капитанът се усмихна.
— Отминали дни — каза той. — Струва ми се като в друг живот.
— Онзи живот доставяше ли ти удоволствие? — попита предпазливо Акуас.
— И да, и не. По-скоро не, доколкото си спомням. Драконът беше странен. В определени отношения предполагам, че създаде връзка, подобна на вашата, с тази разлика, че ние нямахме Талант и не можехме нито да Пътуваме, нито да Говорим като вас. Но бяхме семейство. Братя. И държахме нацията единна.
— Сигурно си се натъжил, когато Ческа унищожи братята ти — каза Балан.
— Да. Но тогава вече бях монах и животът ми се бе променил много. Имах градината и растенията си. Светът беше станал много малко място.
— Винаги съм се удивлявал как успяваше да произведеш толкова много видове зеленчуци в толкова малко пространство — каза Балан.
Декадо се изкикоти.
— Отглеждах домати в картофите — отвърна той. — Поставях семената в картоф и докато доматите растяха нагоре, картофите се спускаха надолу. Бях много доволен от резултатите.
— Липсва ли ти градината? — попита Акуас.
— Не. И това ме натъжава.
— Харесваше ли ти да си свещеник? — попита Катан.
Декадо погледна стройния млад мъж с нежно лице.
— На теб харесва ли ти животът на воин?