— Не. Изобщо.
— В определени отношения ми харесваше. Беше добре да се скрия за известно време.
— От какво си се криел? — попита Балан.
— Мисля, че знаеш отговора. Аз се занимавам със смърт, приятелю — винаги съм го правел. Някои могат да рисуват, други създават красота от камък или думи. Аз убивам. Ала гордостта и срамът не си пасват добре и дисхармонията започна да ми тежи. В момента на убийството имаше екстаз, но после…
— Какво ставаше после? — попита Акуас.
— Никой жив човек не можеше да се мери с мен в боравенето с оръжия, така че враговете ми станаха беззащитни. Вече не бях воин, а убиец. Тръпката отслабна, съмненията се увеличиха. Когато Драконът беше разпуснат, пътувах по целия свят в търсене на противници, но не намерих никого. Тогава осъзнах, че има само един човек, който може да постави силите ми на изпитание, и реших да го предизвикам. По пътя към дома му във Вентрия в продължение на три дни бях хванат в капана на пясъчна буря. Това ми даде време да помисля над начинанието си. Защото този човек ми беше приятел, ала въпреки това, ако не беше бурята, щях да го убия. Тогава реших да се върна у дома в Дренай и се опитах да променя живота си.
— А какво стана с твоя приятел? — попита Катан.
Декадо се усмихна.
— Стана Факлоносец.
9.
Залата на съвета беше виждала и по-добри дни; сега дървеници бяха прояли брястовата инкрустация по стените, а боядисаната мозайка, показваща белобрадия Дръс Легендата, се бе олющила на грозни петна, разкривайки сивата плесен, която растеше по мазилката.
Тридесетина мъже и десетина жени и деца бяха насядали на дървени пейки и слушаха думите на жената, седнала в сенатския стол. Тя беше едра, с широки рамене. Тъмната ѝ коса се спускаше от главата като лъвска грива, а зелените ѝ очи пламтяха гневно.
— Само се чуйте! — изрева тя и се надигна на крака, заглаждайки гънките на тежката си зелена пола. — Приказки, приказки, приказки! И какво означава всичко това? Да се оставите на милостта на Ческа? Какво, мътните го взели, означава това? Поражение, ето какво! Ти, Петар — стани!
Един мъж се изправи несигурно с приведена глава, силно изчервен.
— Вдигни си лявата ръка! — изрева жената и той се подчини. Дланта липсваше, а чуканчето още носеше белези от катрана, използван за затваряне на раната.
— Това е милостта на Ческа! В името на боговете, приветствахте ни с радост, когато мъжете ми от планините пометоха войниците от земите ви. Тогава не можехте да ни се нарадвате и искахте да ни окажете всяка възможна помощ. Но сега, когато те се връщат, искате да се разпищите и да се скриете. Е, няма къде да се скриете. Вагрийците няма да ни позволят да прекосим границите им, а Ческа определено не прощава и не забравя.
Един мъж на средна възраст се изправи до безпомощния Петар.
— Няма смисъл да крещиш, Райван. Какъв избор имаме? Не можем да ги победим. Всички ще измрем.
— Всички умират, Ворак — изрева жената. — Или не си чул? Аз имам шестстотин бойци, които твърдят, че можем да надвием Легиона. И още петстотин са готови да се присъединят към нас, когато успеем да намерим още оръжия.
— Да предположим, че успеем да отблъснем Легиона — каза Ворак. — Какво ще стане, когато Ческа прати своите съчетани? Каква ще е тогава ползата от твоите бойци?
— Когато му дойде времето, ще видим — обеща тя.
— Нищо няма да видим. Върни се там, откъдето си дошла, и ни остави да се помирим с Ческа. Не те искаме тук! — извика Ворак.
— О, сега говориш от името на всички, така ли, Ворак?
Райван слезе от подиума и пристъпи с уверена крачка към мъжа. Той преглътна изплашено, когато тя надвисна над него. Стисна го за яката и го блъсна в стената.
— Погледни нагоре и ми кажи какво виждаш — нареди жената.
— Виждам стена, Райван, с картина на нея. А сега ме пусни!
— Това не е просто картина, лайно нещастно! Това е Дръс! Мъжът, който е застанал сам срещу ордите на Улрик. И дори не си е направил труда да ги преброи. Повдига ми се от теб!
Тя го остави и се върна при подиума, после се обърна към събралите се.
— Мога да послушам Ворак. Мога да взема шестстотинте си воини и да изчезна обратно в планините. Но зная какво ще се случи — всички ще бъдете избити. Нямате друг избор, освен да се биете.
— Но ние имаме семейства, Райван — възпротиви се друг мъж.
— Да, и те също ще умрат.
— Така твърдиш ти — отвърна той, — но ако се възпротивим на Легиона, със сигурност ще бъдем избити.
— Тогава правете, каквото щете — отсече Райван. — Но се махайте от очите ми — всички до един! В тази земя някога имаше истински мъже. Изчезвайте!