— Завържете я! — извика търговецът и неколцина мъже притичаха напред, за да стегнат ръцете ѝ зад гърба.
— Аз ще се върна, Ворак. Ще се върна и от гроба, ако трябва — обеща жената.
Той я удари през лицето с опакото на дланта си. Тя не издаде звук, ала от сцепената ѝ устна прокапа кръв. Те я извлачиха през тълпата и си проправиха път към покрайнините на града и равнината отвъд, където ездачите вече се приближаваха. Водачът им беше висок мъж с жестоко лице. Той слезе от коня и Ворак притича напред.
— Заловихме предателката, сър. Тя поведе въстанието, ако може изобщо да се нарече така. Ние до един сме невинни жертви.
Мъжът кимна и се приближи към Райван. Тя се вгледа в скосените му виолетови очи.
— Значи така — каза тя тихо. — Дори надирите яздят с Ческа.
— Името ти, жено? — попита той.
— Райван. Запомни го, варварино, защото синовете ми ще го издялкат с ножове в сърцето ти.
Командирът се обърна към Ворак.
— Какво предлагаш да направим с нея?
— Убийте я! Нека бъде пример за назидание. Смърт на всички предатели!
— Но ти си верен на империята?
— Да. Винаги съм бил. Именно аз докладвах първи за бунтовниците в Скода. Сигурно сте чули за мен — аз съм Ворак.
— А тези хора с теб, и те ли са верни?
— Никой не е по-верен от тях. До един сме се заклели във вярност на Ческа.
Мъжът кимна и отново се обърна към Райван.
— И как успяха да те заловят, жено?
— Всички правим грешки.
Командирът вдигна ръка и тридесет ездачи с бели наметала обкръжиха тълпата.
— Какво правите? — попита Ворак.
Мъжът извади меча си и опита острието с палец. После се завъртя на пета, оръжието изсвистя и главата на Ворак се търкулна от раменете му с ококорени от ужас очи. Тя падна в краката му и тялото я последва, свличайки се на земята, докато от врата шуртеше кръв. Мъжете в тълпата паднаха на колене и започнаха да молят за милост.
— Тишина! — изрева гигант с черна маска, яздещ кафяв жребец.
Звуците притихнаха, само тук-таме се чуваше хлипане.
— Нямам желание да ви избивам — каза Тенака Хан. — Така че ще бъдете отведени в долината и пуснати, за да сключите примирие с Легиона. Желая ви късмет — искрено вярвам, че ще ви е нужен. А сега ставайте и изчезвайте.
Насочвани от Тридесетте, мъжете поеха на изток, а Тенака развърза ръцете на Райван.
— Кой си ти? — попита тя.
— Тенака Хан от рода на Бронзовия граф — отвърна той и се поклони.
— Аз съм Райван — от рода на Дръс Легендата — каза тя и постави ръце на хълбоците си.
Катерача бродеше безцелно из градините на Гатере зад градския съвет. Беше присъствал на разговора между Тенака и Райван за предстоящата битка, ала не можеше да измисли подходящ коментар. Затова се измъкна тихо с натежало сърце. Беше пълна глупост да се присъединява към тези хора. Как можеше да помогне? Той не беше воин.
Седна на една каменна пейка, загледан в едно скално езерце и златните рибки, които се стрелкаха между лилиите. Бе прекарал детството си в самота. Не беше лесно да живее с раздразнителния Орин и със знанието, че старецът е заложил всичките си надежди на това той да стане достоен наследник. Семейството страдаше от лош късмет и Катерача бе последният от рода — ако не се брои Тенака Хан. А повечето хора не го брояха.
Ала Арван — както се наричаше тогава — веднага бе харесал надирския младеж и търсеше компанията му при всяка възможност, поглъщайки с настървение историите му за живота сред Степите. Възхищението му се превърна в благоговение в нощта, когато убиецът влезе в стаята му.
Мъжът, облечен в черно и с качулка на главата, се пресегна над леглото и запуши устата му с облечена в ръкавица длан. Изплашеното и чувствително шестгодишно момче припадна, събуждайки се едва когато студеният зимен вятър докосна бузата му. Когато отвори очи, го посрещна гледката от парапета на стената към паветата далеч под него. Започна да се извива в хватката на мъжа и усети как пръстите му се изхлузват.
— Ако цениш живота си, не го прави! — каза нечий глас.
Убиецът изруга тихо, но хватката му се стегна.
— А ако го оставя жив? — попита той с приглушен глас.
— Тогава ще живееш и ти — каза Тенака Хан.
— Ти си само момче. Мога да убия и теб.
— Тогава изпълни мисията си. И после си опитай късмета.
Убиецът се поколеба за миг. После бавно изтегли Арван над парапета и го остави на каменните стъпала. Отстъпи в сенките и изчезна. Арван притича до Тенака и младежът прибра меча си в ножницата, за да го прегърне.
— Той щеше да ме убие, Тани.
— Зная. Но вече го няма.