— Значи ще трябва да удряме силно и да бягаме — предложи Галанд.
— Никога не си бил офицер, нали? — попита Ананаис.
— Не. Нямам подходящо родословие — отговори рязко другият.
— Каквато и да е причината, простият факт е, че не си бил трениран да водиш. Не можем да удряме и да бягаме, защото това ще означава да разцепим армията си. Тогава Легионът ще ни излови парче по парче и няма да знаем какво се случва с останалите групи. Същевременно ще дадем на противника възможността да нахлуе в Скода и да започне да изтребва хората.
— Какво предлагаш тогава? — попита Парсал и наля вода от каменна кана в глинените чаши на един поднос.
Ананаис се извърна и вдигна маската си, за да отпие шумно от хладната вода. После се обърна отново към тях.
— Ако трябва да съм честен, още не зная. Ако останем заедно, ще ни нарежат на парчета само за ден. Ако се разделим, ще изколят селяните. Нямаме кой знае какъв избор. Помолих Лейк да ме снабди с някакви карти на терена. И имаме може би два дни да обучим мъжете, така че да откликват на елементарни сигнали — ще използваме ловджийски рогове и ще изработим проста система. Галанд, искам да идеш сред тях и да подбереш най-добрите двеста — искам хора, които ще останат непоколебими срещу конници. Парсал, ти провери стрелците. Искам най-добрите да бъдат заедно в обособен отряд. Ще ми трябват и най-бързите бегачи. И ми пратете Лейк.
Когато двамата излязоха, Ананаис внимателно свали кожената маска. После напълни една купа с вода и почисти възпалените белези. Вратата се отвори и той се извъртя рязко, обръщайки гръб на новодошлия. Щом върна маската на мястото ѝ, предложи стол на Лейк. Най-големият син на Райван беше привлекателен млад мъж, силен и строен; очите му бяха с цвета на зимно небе, движеше се с животинска грация и увереността на човек, който знае, че възможностите му имат предел, но още не го е достигнал.
— Не си впечатлен от армията ни? — каза той.
— Впечатлен съм от смелостта им.
— Те са планинци — каза Лейк и се облегна в стола си, опъвайки дългите си крака върху масата. — Но ти не отговори на въпроса ми.
— Това не беше въпрос — отвърна Ананаис. — Ти знаеш отговора. Не съм впечатлен. Но пък те не са армия.
— Можем ли да отблъснем Легиона?
Ананаис обмисли внимателно отговора си. В повечето други случаи би излъгал, но не и това момче. Лейк беше твърде прозорлив.
— Вероятно не.
— Ти ще останеш ли с нас при това положение?
— Да.
— Защо?
— Добър въпрос. Но не мога да ти отговоря.
— Струва ми се достатъчно прост.
— А ти защо ще останеш? — контрира го Ананаис.
— Това е моята земя и моят народ. Семейството ми им навлече това.
— Искаш да кажеш майка ти.
— Ако предпочиташ.
— Тя е страхотна жена.
— Наистина е такава. Но искам да знам защо ти би останал.
— Защото това правя, момче. Аз се бия. Аз съм Дракон. Разбираш ли?
Лейк кимна.
— Значи войната между доброто и злото не те вълнува?
— Да, вълнува ме, но не прекомерно много. Повечето войни се водят заради алчност, но ние тук имаме късмет — бием се за живота си и за живота на хората, които обичаме.
— И за земята — каза Лейк.
— Глупости! — отсече Ананаис. — Никой не се бие за кал и трева. Нито за планини. Тези планини са били тук преди Краха и ще бъдат тук, когато светът отново се преобърне.
— Аз не виждам нещата така.
— Разбира се, че не — ти си млад и пълен с огън. Аз съм по-стар от морето. Преодолявал съм планината и съм гледал Змията в очите. Виждал съм всичко, млади Лейк. И не съм особено впечатлен.
— Е, поне се разбираме помежду си — каза Лейк и се ухили. — Какво искаш да направя?
— Искам още сега да пратиш хора в града. Имаме само седем хиляди стрели, а това не е достатъчно. Нямаме броня — намери някаква. Искам целият град да се прерови. Трябва ни храна — овес, сушено месо, плодове. И искам коне — поне петдесет. И още, ако можеш да намериш.
— И как ще платим за това?
— Дайте им бележки.
— Те няма да приемат обещания от мъртъвци.
— Използвай главата си, Лейк. Ще приемат — защото ако не приемат, ще вземете каквото искате. Всеки, който откаже, ще бъде обявен за предател и ще получи съответното наказание.
— Няма да убия човек, защото е отказал да ме остави да го обера!
— Тогава отивай обратно при майка си и ми прати някой, който иска да спечели! — извика Ананаис.
Оръжията и храната започнаха да пристигат на сутринта на третия ден.