До утрото на четвъртия ден Галанд, Парсал и Лейк бяха избрали двеста мъже, които да застанат срещу Легиона, както Ананаис бе поискал. Парсал бе организирал най-добрите стрелци в отряд от малко под сто души.
Докато слънцето излизаше над източните върхове, гигантът събра мъжете на една открита поляна под лагера. Мнозина от тях сега имаха мечове, благодарение на градската оръжейна. Всички стрелци носеха по два колчана стрели и сред новите войници на Ананаис се мяркаше дори по някоя броня. Съпровождан от Парсал, Лейк и Галанд, той се качи на една каруца и застана с ръце на хълбоците, за да огледа воините, седнали около него.
— Няма да има надъхващи речи, момчета — каза им той. — Снощи чухме, че Легионът почти ни е достигнал. Утре ще бъдем в позиция да ги поздравим. Те се насочват към източната долина, която, доколкото разбирам, наричате Усмивката на демона. Те наброяват около хиляда и двеста души, добре въоръжени и на коне. Двеста от тях са стрелци, а останалите — копиеносци и мечоносци.
Той спря, за да позволи слушателите си да осмислят чутото, и видя как мъжете се споглеждат. С удоволствие забеляза липсата на страх по лицата им.
— Никога не съм лъгал мъжете под мое командване, затова сега ще ви кажа следното: шансът ни да победим е малък. Много малък! Важно е да разбираме това. Познавате славата ми. Но засега не ме познавате като човек. При все това ви моля да чуете какво казвам сега, сякаш собствените ви бащи ви го шептят в ухото. Битките в много случаи се печелят от действията на един-единствен човек. Разликата между победата и поражението може да се окаже който и да е от вас.
— Дръс Легендата е бил такъв човек. Той е обърнал битката за Скейнския проход в една от най-великите дренайски победи в историята. Но той е бил само човек — човек от Скода. Утре един от вас, десетима от вас или стотина от вас могат да обърнат битката по същия начин. Един миг на паника или един миг на героизъм. — Той отново замълча, после вдигна пръст към небето. — Една-единствена секунда!
— Сега ще поискам първата проява на смелост от някои от вас. Ако тук има мъже, които вярват, че в утрешната битка може да провалят другарите си, нека напуснат лагера преди края на деня. Кълна се във всичко, което ценя, че няма да си помисля лошо за никого. Защото е жизненоважно онези, които утре погледнат смъртта в очите, да не отстъпят.
— По-късно днес при нас ще дойде воин, който няма равен на този свят — най-опитният генерал, когото познавам, и най-смъртоносният воин под слънцето. Той ще води със себе си група воини, които имат много специален талант. Те ще бъдат разпръснати сред вас и заповедите им трябва да се спазват без колебание. Без колебание!
— И последно, искам нещо за себе си. Аз бях ган на крило в най-великата армия на света — Дракона. Те бяха моето семейство, приятелите ми, братята ми. И сега са мъртви. Предадени и изгубени за народа ни. Ала Драконът беше нещо повече от армия. Той беше идеал. Мечта дори. Сила, която да застане срещу Мрака, сформирана от мъже, готови да потеглят към ада с кофа вода, знаейки, че ще успеят да изгасят огъня.
— Не е нужна блестяща броня или бойно знаме, за да бъдеш Дракон. Трябва само да имаш воля. Силите на Мрака се придвижват към нас като буреносен вятър срещу самотен фенер. Мислят си, че ще ни намерят сред планините, изплашени и свити като овце. Но аз искам да усетят дъха на Дракона във врата си и зъбите на Дракона в червата си! Искам онези облечени в черно кучи синове да изгорят в огъня на Дракона!
Сега той крещеше и размахваше юмруци, за да подчертае думите си. Пое си дълбоко дъх, после отново и внезапно описа дъга с ръка, за да обхване всички.
— Искам от вас да бъдете Дракона. Искам да мислите като Дракона. Когато те ни атакуват, искам да се биете като Дракона! Можете ли да го направите? ТИ, МОЖЕШ ЛИ?! — изрева Ананаис и посочи един мъж на първия ред.
— Мога! — извика той в отговор.
— А ти? — Гигантът посочи един воин няколко реда по-назад. Мъжът кимна. — Използвай гласа си! — извика генералът.
— Мога! — извика мъжът.
— А знаеш ли рева на Дракона?
Планинецът поклати глава.
— Ревът на Дракона е смърт. Смърт! Нека те чуя — само теб!
Мъжът прочисти гърло и започна да вика. Беше се изчервил силно.
— Помогнете му, хайде! — каза Ананаис и се включи в крясъка.
— Смърт, Смърт, Смърт…
Викът нарасна, понасяйки се през поляната, за да проехти сред покритите със сняг планини, набирайки сила и увереност, привличайки всички мъже в едно цяло.
Ананаис слезе от каруцата и придърпа Лейк към себе си.