Останал само с една стрела, Лукас се изправи на крака. Един копиеносец проби редицата и младият мъж стреля, без да се прицели. Стрелата отскочи от черепа на коня и животното се изправи на задни крака от болка, ала ездачът се вкопчи във врата му и не падна. Лукас пусна лъка, извади ловджийския си нож и се затича напред. Скочи на гърба на коня и замахна към гърдите на противника си. Войникът обаче се хвърли надясно и тежестта на двамата събори животното. Лукас се приземи върху ездача и под него острието се заби до дръжката. Мъжът изстена и умря. Младежът се опита да извади ножа си, но той бе потънал твърде надълбоко. Затова извади меча си и се спусна към втори копиеносец.
Тенака се приведе под оръжието на един ездач и го събори от седлото. Мечът му изсвистя и мъжът се задави в собствената си кръв.
Тенака скочи на седлото. Стрелците бяха отстъпили от входа на прохода и продължаваха да обстрелват Легиона. Мъже и коне затлачваха пътя към долината. Хаосът господстваше над бойното поле. Неколцина ездачи бяха успели да си пробият път и скодските воини, въоръжени с мечове и брадви, ги събаряха на земята.
— Галанд! — извика Тенака.
Чернобрадият мъж се биеше редом с брат си. Уби противника си и се обърна, щом чу името си. Тенака посочи напред към струпалите се конници и Галанд махна с меч в знак, че е разбрал.
— Към мен, Скода! — изрева той. — Към мен!
Заедно с брат си и около двадесет други воини Галанд атакува противника. Ездачите захвърлиха копията си и се опитаха да извадят мечове, когато клинът ги удари. Тенака пришпори коня си и се присъедини към битката.
Няколко кървави минути мелето не затихна, а после откъм равнината проехтя рог и Легионът обърна конете в отстъпление.
Галанд, чието чело кървеше от една плитка драскотина, притича до Тенака.
— Ще обърнат незабавно за повторна атака — каза той. — Няма да успеем да ги удържим.
Тенака прибра меча си. Бяха изгубили почти половината отряд.
Лукас също дотича.
— Нека приберем ранените — помоли той.
— Няма време! — отвърна Тенака. — Заемете позиция — но бъдете готови да хукнете, щом дам заповед.
Той пришпори коня напред към хребета. Легионът бе обърнал в подножието на склона и сформираше наново редиците си от петдесетима.
Стрелците от Скода събираха стрелите от падналите тела с отчаяна бързина. Тенака вдигна ръка да ги привика и те се подчиниха без колебание.
Рогът проехтя отново и ездачите с черни наметала се спуснаха напред. Този път нямаха копия, а в ръцете им блестяха мечове. Тътенът на копитата пак изпълни планината.
Когато се намираха на тридесет крачки от хребета, Тенака вдигна ръка и извика:
— Сега!
Стотици стрели намериха целта си.
— Отстъпление! — изкрещя надирският генерал.
Воините от Скода се обърнаха и побягнаха, устремени към временното убежище на хълмовете.
Тенака прецени, че Легионът е изгубил почти триста мъже в битката и още повече коне. Обърна жребеца си и го подкара в галоп към хълмовете. Галанд и Парсал бяха напред и помагаха на ранения син на Райван. Лукас се бе опитал да извади стрела от тялото на противник, но войникът се беше оказал жив и го бе ударил с меча си в левия крак.
— Оставете го на мен! — извика Тенака, щом ги настигна с коня си.
Той се приведе и придърпа Лукас пред себе си. Легионът бе достигнал хребета и сега се спускаше в преследване на бягащите воини. Галанд и Парсал се затичаха на север.
Тенака изви коня си на северозапад и ездачите зад него пришпориха жребците си.
Право напред се намираше първият хълм, зад който Ананаис чакаше с останалата част от армията. Тенака пришпори коня си, но животното се измъчваше с двойната тежест на гърба си. На върха на хълма надирът се намираше на не повече от петнадесет дължини разстояние от преследвачите си, но от другата страна беше Ананаис с четиристотин мъже. Измореният жребец на Тенака продължи галопа си, а Златния се придвижи напред, махайки на приятеля си да завие наляво. Тенака придърпа юздите и насочи звяра между препятствията, които сам беше организирал през дългата нощ.
Зад него стотина ездачи от Легиона спряха конете си и зачакаха заповеди. Тенака помогна на Лукас да слезе от седлото и го последва.