— Как мина? — попита Ананаис.
Тенака вдигна три пръста.
— Щеше да е добре, ако бяха пет — каза Златния.
— Атаката им беше дисциплинирана, Ани. С добро разстояние между редиците.
— Трябва да им го признаеш — винаги са били много дисциплинирани. И все пак денят тепърва започва.
Райван си проправи път сред тълпата.
— Много ли изгубихме?
— Около четиридесет мъже при атаката. Но още ще бъдат хванати в горите — отвърна Тенака.
Декадо и Акуас също се появиха.
— Генерале — каза Акуас, — водачът на Легиона току-що получи информация за позицията ни и дава заповеди за фронтална атака.
— Благодаря. Точно на това се надявахме.
— Аз се надявам и да побърза — каза Акуас и почеса жълтата си брада. — Тамплиерите пронизаха защитите ни и скоро ще знаят за приготовленията ни. Тогава ще ги издадат и на водача.
— Ако това стане, сме мъртви — промърмори Ананаис.
— С цялата ви сила, не можете ли да заслоните водача им? — попита Тенака.
— Бихме могли — отвърна Акуас сковано, — но това ще е ужасяващ риск за онези, които се заемат със задачата.
— Случайно се оказва, че и ние самите сме поели един такъв малък риск — изръмжа Ананаис.
— Ще бъде сторено — каза Декадо. — Погрижи се, Акуас.
Свещеникът затвори очи.
— Хайде, момче, какво чакаш? — пришпори го Ананаис.
— Прави го в момента — отвърна тихо Декадо. — Остави го на мира.
Свирепият рев на роговете на Легиона прониза въздуха и само след секунди редица облечени в черно ездачи покриха хълма срещу тях.
— Върни се в центъра — каза Ананаис на Райван.
— Не се дръж с мен като с млекарка!
— Държа се с теб като с командир, жено! Ако паднеш в първата атака, битката приключва.
Райван кимна и се оттегли, а мъжете от Скода приготвиха лъковете си.
Последен рев възвести атаката и конниците се спуснаха по ниския хълм. Страхът пробяга по лицата на защитниците. Ананаис не толкова го забеляза, колкото го усети.
— Спокойно, момчета — извика той с равен глас.
Тенака присви очи, за да види формацията: сто души един до друг, една дължина между редиците. Изруга тихо. Водещата редица достигна подножието на хълма и продължи нагоре към защитниците, забавяйки леко заради наклона. Това ги приближи още повече до следващата редица. Тенака се усмихна. На тридесет крачки от защитниците първата редица конници се натъкна на скритите ровове, покрити с тънки клони и пръст. Редицата се срина, сякаш ударена от невидим гигант. Втората линия, която бе твърде близо, ги последва в паническа маса от ритащи коне.
— Напред! — изрева Ананаис и триста скодски воини се спуснаха в атака, за да съсекат падналите легионери. Стотината, останали назад, пускаха залпове стрели над главите на другарите си към редиците копиеносци от другата страна — те се бяха оттеглили с конете си и сега представляваха неподвижни мишени. От хълма над тях генералът на Легиона, Кареспа, ругаеше и кълнеше. Накрая се завъртя на седлото и нареди на тръбача да даде сигнал за отстъпление. Крясъкът на рога се понесе над битката и Легионът отстъпи. Кареспа размаха ръка наляво и копиеносците завиха за атака по фланга. Ананаис оттегли своята войска до хребета на отсрещния хълм.
Легионът атакува отново… и след секунди конете им се натъкнаха на телта, опъната във високата трева. Кареспа отново даде заповед за отстъпление. Останал без алтернативи, той нареди на мъжете си да слязат от жребците и да атакуват пеша, със стрелци зад тях. Те тръгнаха бавно, като първата редица излъчваше несигурност и страх. Нямаха щитове и не искаха да приближат стрелците в скодската защита.
Точно преди да влязат в обсега на лъковете, войниците спряха, подготвяйки се за паническия устрем напред. В същия момент Лейк и неговите петдесетима мъже изникнаха от земята зад тях, захвърлиха одеялата, покрити с дълга трева, и се изкачиха от добре скритите окопи зад скалите. От позицията си на хълма Кареспа примигна невярващо при появяването на новия противник, който сякаш бе избуял от самата земя.
Лейк бързо опъна лъка си и другите го последваха. Целите им бяха вражеските стрелци. Излетяха петдесет стрели, после още петдесет. Настана пълен хаос. Ананаис поведе своите четиристотин във внезапна атака и Легионът се огъна под бурята от свистящи остриета. Кареспа се завъртя на седлото, за да даде за пореден път заповед за отстъпление, и челюстта му увисна от изненада. Тръбачът му беше съборен от седлото от чернобрад воин, който сега стоеше до неговия жребец с кинжал в ръка. Наоколо имаше и други воини, всички усмихнати безрадостно.