— Но сега вече си мъж — отбеляза момичето.
— Не особено впечатляващ. Плаша се лесно. Но имам поне една утеха. Ако бях малко по-корав, досега щях да съм мъртъв.
— Или победител.
— Да — призна той. — Може би победител. Но когато те убиха Орин — дядо ми, — аз избягах. Отказах се от графството и се скрих. Белдер дойде с мен — последният ми пазител. Оказах се огромно разочарование за него.
— Как оцеля?
Катерача се ухили.
— Станах крадец. Оттам и името ми. Катерех се в домовете на хората и крадях скъпоценностите им. Говори се, че Бронзовия граф е започнал кариерата си по този начин, така че явно просто следвам семейните традиции.
— Да си крадец изисква кураж. Можело е да те хванат и обесят.
— Не си ме виждала как бягам — бърз съм като вятъра.
Реня се усмихна и се изправи, за да погледне над стената на юг. После отново седна.
— Какво иска от теб Тенака?
— Нищо особено. Просто очаква отново да стана граф и да превзема Дрос Делнох, покорявайки десет хиляди войници и отваряйки портите, за да пусна през тях надирска армия. Това е всичко!
— Сериозно — какво наистина иска да направиш?
Катерача се приведе напред.
— Току-що ти казах.
— Не ти вярвам. Та това е лудост!
— И при все това…
— Невъзможно е.
— Наистина, Реня, напълно си права. В този план обаче има известна ирония. Помисли само: наследникът на Бронзовия граф, удържал крепостта срещу Улрик, сега получава задачата да завземе крепостта и да позволи на наследника на Улрик да премине със собствената си армия.
— Но откъде ще вземе тази армия? Надирите го мразят не по-малко от дренайците.
— Е, да, но той е Тенака Хан — отвърна саркастично Катерача.
— И как ще превземеш крепостта? — попита Реня.
— Нямам представа. Вероятно ще застана пред портите, ще обявя кой съм и ще поискам да се предадат.
— Добър план — прост и директен — отвърна тя със сериозно изражение.
— Всички добри планове са такива — отвърна той. — Кажи ми ти как се замеси в тази история.
— Просто съм се родила с късмет — отвърна Реня и отново се надигна. — Мътните ги взели! Защо не идват?
— Както каза, скоро ще разберем. Искаш ли да закусим заедно?
— По-скоро не. Валтая е в кухните — тя ще ти сготви нещо.
Катерача усети, че момичето иска да остане само, затова слезе по стълбите, следвайки вкусния аромат на пържен бекон.
Срещна Валтая, която тъкмо се качваше към градината, и влезе в кухнята, където Белдер си проправяше път през купчина бекон, яйца и боб.
— Човек на твоята възраст би трябвало вече да е изгубил апетита си — отбеляза Катерача и се отпусна в стола срещу стария воин.
Белдер се намръщи.
— Трябваше да сме с тях — каза той.
— Тенака ме помоли да остана — отвърна Катерача.
— Не мога да си представя защо — сопна се Белдер, от гласа му буквално капеше сарказъм. — Помисли си само каква помощ можехме да му окажем.
Това преля чашата.
— Може да не съм го казвал досега — каза Катерача, — но започва да ми писва от теб, Белдер. Или си дръж устата затворена, или ми се пръждосвай от пътя!
— Вторият вариант ми изглежда ужасно примамлив — отговори старият воин с блеснали от гняв очи.
— Ами заповядай тогава! И забрави лицемерните лекции. От години ме тормозиш за безпътните ми навици, страховете и провалите ми. Но ти не остана с мен от преданост — а защото и ти си беглец. Аз просто те улесних в бягството. Тенака ме помоли да остана, но теб не те е молил — можеше да се включиш в битката.
Катерача се надигна от стола и излезе от стаята. Възрастният войник се приведе, облегнат на лакти, и избута чинията настрана.
— Останах точно от преданост — прошепна той.
След битката Тенака се оттегли сам сред планините, с натежало сърце и изпълнен с ужасна меланхолия.
Райван го видя да се отдалечава и понечи да тръгне след него, но Ананаис я спря.
— Той си е такъв — каза гигантът. — Остави го на мира.
Райван сви рамене и се върна към грижите за ранените. Скодците сглобиха самоделни носилки от копията и наметалата на Легиона. Тридесетте, свалили броните си, бродеха сред ранените и използваха невероятните си умения, за да премахват болката, докато лечителите шиеха рани.
На бойното поле мъртвите бяха подредени едни до други — войници от Легиона редом с мъжете от Скода. Шестстотин и единадесет копиеносци бяха умрели този ден. До тях лежаха двеста четиридесет и шестима планинци.
Райван бродеше сред редиците мъртви, загледана в труповете, и имената на воините изплуваха в ума ѝ, докато се молеше за всеки поотделно. Мнозина имаха ферми и реколти, жени и деца, сестри, майки. Райван ги познаваше до един. Извика Лейк при себе си и му каза да ѝ донесе въглен и хартия, за да направи списък на мъртвите.