Ананаис отми кръвта от дрехите и кожата си и извика генерала на Легиона при себе си. Мъжът беше мрачен и не демонстрираше желание за разговор.
— Ще ми се наложи да те убия, Кареспа — каза гигантът извинително.
— Разбирам.
— Добре! Ще хапнеш ли с мен?
— Не, благодаря. Внезапно изгубих апетит.
Ананаис кимна разбиращо.
— Имаш ли предпочитания?
Мъжът сви рамене.
— Какво значение има?
— Тогава пронизване с меч. Освен ако не предпочиташ да го сториш сам?
— Върви по дяволите!
— Добре. Имаш време до зазоряване.
— Не ми трябва време до зазоряване. Направи го сега, докато съм в настроение.
— Както желаеш.
Ананаис кимна и в гърба на Кареспа избухна болка като огньовете на ада. Той се опита да побегне, ала мракът обгърна ума му. Галанд издърпа меча си и го избърса в наметалото на генерала. После го прескочи и седна до Ананаис.
— Жалко, че стана така — каза чернобрадият воин.
— Не можехме да го оставим жив с информацията, която имаше.
— Предполагам. В името на боговете, генерале! Победихме! Невероятно, нали?
— Не и с Тенака начело.
— О, стига. Всичко можеше да се случи. Нямаше нужда да ни атакуват фронтално — можеха да пратят стрелците си да ни отблъснат.
— Можеха, но не го направиха. Бяха като по учебник. Според Наръчника на конницата очевидното решение на конници срещу необучени пешаци е фронтална атака. Легионът е съставен от дисциплинирани воини и съответно разчита на Наръчника. Искаш ли да ти цитирам главата и точния пасаж?
— Не е нужно — измърмори Галанд. — Предполагам, че ти си го писал.
— Не. Тенака Хан въведе последните промени преди осемнадесет години.
— Но нека предположим, че…
— Какъв е смисълът, Галанд? Той беше прав.
— Но не можеше да знае къде ще се намират Кареспа и тръбачът му. И въпреки това каза на двама ни с Парсал да тръгнем към онзи хълм.
— А откъде другаде Кареспа можеше да гледа битката?
— Можеше да участва в самото сражение.
— И да остави тръбача да взима сам решенията?
— Караш всичко да изглежда толкова лесно, но битките не са такива. Стратегията е едно, сърцето и умението — съвсем друго.
— Не отричам. Легионът не се би на предела на уменията си. Сред тях има мнозина добри мъже и не мисля, че мисията им се е нравела. Но това е в миналото. Засега ще предложа на войниците да се присъединят към нас.
— А ако откажат?
— Ще ги пратя извън долината… където ти ще ги чакаш със стотина стрелци. Никой няма да напусне жив.
— Ти си безскрупулен, генерале!
— Аз съм жив, Галанд. И планирам да продължа в същия дух.
Галанд се надигна.
— Надявам се да продължиш, генерале. И се надявам Тенака Хан да измисли ново чудо, когато дойдат съчетаните.
— Това предстои — каза Ананаис. — Нека се наслаждаваме на днешния ден.
12.
Тенака намери усамотеното местенце, от което се нуждаеше, край един прикрит водопад високо в планината, където въздухът бе чист и прохладен, а снегът се топеше на купчини по склоновете. Бавно и внимателно той разпали огън в кръг от камъни и седна, загледан в пламъците. Не изпитваше възторг от победата. Емоциите му бяха отмити от кръвта на убитите. След известно време отиде до потока, спомняйки си думите на Аста Хан, древния шаман на племето на Вълчата глава:
— Всичко на този свят е сътворено за човека, ала всичко има две цели. Водите текат, за да можем да пием от тях, но те са и символ на безсмислието на човека. Те отразяват живота ни в бързо препускаща красота, родена в чистотата на планините. Те тичат и бърборят като бебета, нарастват и са целеустремени, когато станат силни млади реки. После се разширяват и забавят, докато накрая не достигнат бавно и с лутане морето като старци. И също като душите на хората в Отвъдното, водата се смесва в едно неделимо цяло, докато слънцето не я издигне отново като капки, които да се спуснат върху планините.
Тенака потопи длан в бързия поток. Чувстваше се не на място, изолиран от времето. Една птичка кацна на близкия камък в търсене на храна; беше мъничка и кафява. Внезапно се стрелна във водата и Тенака подскочи. Приведе се над потока и я видя как плува под повърхността: призрачна гледка. Птичката изплува, скочи на друг камък и отръска пера; после се върна в потока. По някакъв странен начин тази гледка успокои Тенака. Той наблюдава малкия ловец известно време, после се излегна в тревата, загледан в далечните облаци сред синьото небе.