— Ако ще ме следваш, ще изпълняваш заповедите ми, мътните го взели — отсече Катерача. — Три коня и Белдер пътува с нас!
Веждите на черния мъж се повдигнаха и той разпери ръце.
— Както кажеш.
Езичника отвори вратата и понечи да излезе.
— Това как прозвуча? — попита Катерача.
— Не е зле като за начало. Ще се видим сутринта.
Езичника се върна в стаята си в мрачно настроение. Вдигна огромната си торба на леглото и разпръсна оръжията, които можеше да вземе утре: два ловджийски ножа, остри като бръсначи; четири метателни ножа, скрити под дрехите; къс двуостър меч и двуостра брадва, която щеше да закачи на седлото.
Съблече се, извади стъкленица с масло от раницата си и започна да масажира тялото си, като обърна особено внимание на стегнатите мускули на раменете си. Влажният западен въздух се прокрадваше в костите му.
Умът му се понесе назад през годините. Още усещаше горещината на огъня и чуваше крясъците на воините, които се хвърляха в пламъците…
Тенака се спусна от планината и се озова на склоновете на Вагрийските равнини. Слънцето се издигаше над дясното му рамо, а над главата му се бяха скупчили облаци. Чувстваше покой, докато вятърът рошеше косата му. Въпреки че го очакваха огромни проблеми, той усещаше лекота, сякаш всички товари са паднали от раменете му.
Чудеше се дали надирският му произход не го е накарал да се чувства неспокойно сред гражданите, с техните високи стени и заслонени прозорци. Вятърът се усили и Тенака се усмихна.
Утре смъртта можеше да го очаква на върха на стрела, но днес… днес беше прекрасен ден.
Той отблъсна всякакви мисли за Скода от ума си — тези проблеми бяха оставени на Ананаис и Райван. Катерача също вече трябваше да разчита на себе си и да намери собствената си съдба. Тенака можеше да изпълни само своята част от историята.
Умът му заплува обратно към детството сред племената. Копие, Вълча глава, Зелена маймуна, планината Гроб, Душекрадците. Толкова много лагери, толкова много територии.
Племето на Улрик бе признато за първо сред бойците: Повелителите на Степите, Носителите на Войната. Те бяха Вълчата глава и свирепостта им във войната бе легендарна. Но кой властваше над вълците сега? Джонгир със сигурност трябваше да е умрял.
Тенака се замисли за връстниците си:
Мълвящия нож, който се гневеше лесно и прощаваше трудно. Умен, находчив и амбициозен.
Абадай Търсача на истината. Коварен и вярващ в пътищата на шаманите.
Цубой, известен като Черепоносеца, след като уби един бандит и закачи черепа му на седлото си.
Всички те бяха внуци на Джонгир. Всички — наследници на Улрик.
Виолетовите очи на Тенака изгубиха блясъка си и станаха студени, докато мислеше за тримата. Всеки от тях бе показал омразата си към мелеза.
Абадай бе най-свирепият и дори бе опитал да го отрови по време на Пира на Дългите ножове. Само Шилат, вечно бдителната майка на Тенака, бе видяла сипването на праха в чашата на сина ѝ.
Ала никой не бе предизвиквал Тенака открито, защото още на четиринадесет години той си бе спечелил името Танцуващия с остриета и беше постигнал майсторство с всяко оръжие на войната.
И той стоеше през дългите нощни часове край лагерните огньове, заслушан в историите на старите мъже, които си спомняха отминалите войни и обсъждаха детайлите на стратегията и тактиката. На петнадесет години вече познаваше всяка битка и стълкновение в историята на Вълчата глава.
Тенака придърпа юздите и се загледа в далечните планини Делнох.
Той се засмя и пришпори жребеца. Звярът изсумтя и се затича в галоп през равнината, а копитата му чаткаха в ранната утринна тишина.
Тенака остави коня да тича няколко минути, преди да го забави до по-спокоен ход. Имаха да пропътуват много мили и въпреки че жребецът беше силен, той не искаше да го изтощава.
В името на всички богове, добре беше да е далеч от хора! Дори от Реня.
Тя беше красива и той я обичаше, ала в природата му бе да търси усамотение — свобода, за да оформи плановете си.
Реня го слушаше, без да продума, докато ѝ обясняваше, че планира да пътува сам. Беше очаквал скандал, но момичето не отговори на очакванията му. Вместо това го прегърна и после се любиха без страст, но с огромна нежност.
Ако преживееха това безумно начинание, Тенака щеше да я вземе в сърцето и в дома си. Ако оцелееше? Той прецени шансовете си за успех като едно на стотици. Може би дори хиляди. Внезапно го сполетя неочаквана мисъл. Що за глупак беше? Той имаше Реня и богатство, което го чакаше във Вентрия. Защо да рискува всичко?