Обичаше ли Дренай? Знаеше, че не го обича, но в същото време не бе сигурен какви точно са чувствата му. Народът никога не го бе приел, дори като генерал на Дракона. А земята, макар и красива, не можеше да се мери със свирепия разкош на Степите. Какви тогава бяха чувствата му?
Смъртта на Илае го бе разтърсила, особено толкова скоро след унищожението на Дракона. Срамът, който чувстваше от това, че е изоставил приятелите си, се смеси с мъката от личната му загуба и по някакъв странен начин той виждаше смъртта и като наказание, че не бе изпълнил дълга си. Само смъртта на Ческа — и неговата собствена — можеха да отмият този срам. Но сега всичко беше различно.
Ананаис щеше да застане и сам, ако беше нужно, вярвайки на обещанието на Тенака, че ще се върне. А приятелството бе нещо многократно по-сигурно и много по-поддържащо от обичта към земята. Тенака Хан щеше да язди през най-дълбоките ями на ада и да изтърпи най-жестоките трудности под слънцето, за да изпълни обещанието си към Ананаис.
Той се обърна към планините Скода. Там скоро щеше да започне клането. Армията на Райван стоеше на наковалнята на историята, отправила предизвикателен взор нагоре към чука на Ческа.
Ананаис го изпроводи от града точно преди съмване и те спряха на хребета на един хълм.
— Внимавай, надирско псе такова!
— И ти, дренаецо. Грижи се за долините си!
— Сериозно, Тани, грижи се за себе си. Намери армията си и се върни бързо. Не ни остава много време. Очаквам да ни пратят делнохска армия, която да ни поразкървави преди основния удар.
Тенака кимна.
— Ще пробват от различни страни и ще ви порязват, за да ви изтощят. Използвай Тридесетте; те ще са безценни в предстоящите дни. Имаш ли място за втора база?
— Да, придвижваме провизии към една висока местност на юг от града. Там има два тесни прохода, които можем да удържим. Но ако ни отблъснат дотам, сме изгубени. Няма накъде да бягаме.
Стиснаха си ръцете и се прегърнаха.
— Искам да знаеш… — започна Тенака, но Ананаис го прекъсна.
— Зная, момче! Но трябва да се върнеш бързо. Можеш да разчиташ на Черната маска да удържи крепостта.
Тенака се ухили и потегли към Вагрийските равнини.
14.
Шест дни нямаше и следа от вражеска дейност по източните граници на Скода. Бегълците прииждаха към планината и носеха със себе си истории за мъчения, глад и ужас. Тридесетте ги преглеждаха, доколкото можеха, и отпращаха онези, които считаха за лъжци, симпатизиращи на Ческа.
Но ден след ден броят на хората нарастваше, докато външните територии се обезлюдяваха. В няколко долини бяха издигнати лагери и Ананаис бе заринат от проблеми, свързани с продоволствията и хигиената. Райван се справяше с всичко, без да ѝ мигне окото — организираше бегълците в работни дружини, които да изровят нужници и да построят убежища за старите и болните.
Младите мъже напираха да се присъединят към армията. Галанд, Парсал и Лейк трябваше да ги пресяват, за да им намерят задачи сред силите на Скода.
Ала те винаги питаха за Черната маска, облечения в черно гигант. „Бичът на Ческа“, така го наричаха, и сред новодошлите имаше автори на саги, чиито песни се носеха в нощта над лагерните огньове в долините.
Това дразнеше Ананаис, но той го прикриваше добре, защото знаеше колко ценни ще бъдат тези легенди в предстоящите дни.
Всяка сутрин излизаше в планината, за да огледа отвисоко долините и склоновете около проходите и да прецени разстоянията и подходящите ъгли за атака. Прати хора да издигнат укрепления, да изкопаят ровове и да местят камъни за по-добро прикритие. Запаси от стрели и копия бяха скрити на различни места, заедно с чували храна, закачени високо сред клоните на дървета, заслонени от гъстите листа. Всеки водач на отряд знаеше поне три такива скривалища.
По залез-слънце Ананаис свикваше водачите при огъня си и ги разпитваше за тренировките през деня, насърчаваше ги да дават идеи, да предлагат стратегии и планове. Внимателно набелязваше онези, които го правеха, и ги задържаше при себе си, след като освободеше останалите. Лейк, въпреки идеалистичния си плам, беше много добър в мисленето и винаги даваше интелигентни отговори. Познаваше добре терена и Ананаис го използваше често. Галанд също беше умел воин и мъжете го уважаваха; той беше силен и верен и на него можеше да се разчита. Брат му Парсал не беше по мисленето, ала смелостта му не можеше да се поставя под съмнение. Към тях Ананаис добави още двама във вътрешния си кръг — Турс и Торн. Мъже, които търсеха уединение и не говореха много. Бяха бивши разбойници, изкарвали прехраната си, пресичайки Вагрийските граници, за да крадат добитък и коне, които после да продават в източните долини. Турс беше млад и пълен с огън; брат му и двете му сестри бяха убити в нападението, което бе превърнало и Райван в бунтовничка. Торн беше по-възрастен, корав като стара кожа и слаб като вълк. Мъжете от Скода уважаваха и двамата и слушаха мълчаливо, когато те заговореха.