— Иска ми се да бях отново млада — прошепна тя. — Тогава щях да се омъжа за онзи поет.
Катан се носеше над планините и копнееше тялото му да може да лети толкова високо, колкото духа му. Искаше да вкуси въздуха, да усети суровите ветрове с кожата си. Под него планините Скода се издигаха като върхове на копия. Той полетя по-високо и върховете придобиха нов вид. Катан се усмихна.
Скода се бе превърнала в каменна роза с назъбени венчелистчета на зелено поле. Пръстени от извисяващ се гранит, които се свързваха и оформяха огромен цвят.
На североизток успя с мъка да различи крепостта Делнох, а на югоизток се издигаха блестящите градове на дренайците. Всичко бе толкова красиво. Оттук не се виждаха жестокостта, мъченията и ужасът. В небето нямаше място за хора с малки умове и безгранична амбиция.
Той отново се върна към розата на Скода. Външните цветчета криеха девет долини, през които можеше да премине армия. Катан ги огледа една по една, преценявайки формите и разположението им, представяйки си редиците войници — атакуващите конници и отстъпващата пехота. Когато се увери, че е запомнил всичко, той се насочи към втория пръстен. Тук имаше само четири основни долини, но и три коварни прохода си проправяха път през открити пасбища и горите отвъд тях.
В центъра на розата планините се нагъваха единствено от два прохода от изток — долините, известни като Тарск и Магадон.
Мисията му бе приключила, така че се върна в тялото си и докладва на Декадо. Не можеше да му даде надежда.
— Във външния пръстен има девет основни долини и десетки тесни проходи. Даже във вътрешния около Кардуил има два подстъпа за атака. Армията ни не може да удържи дори единия. Невъзможно е да се планира защита, която има шанс за успех. И като казвам успех, имам предвид да отблъснем една-единствена атака.
— Не казвай нищо на никого — нареди Декадо. — Аз ще говоря с Ананаис.
— Както желаеш — отвърна хладно Катан.
Декадо се усмихна.
— Съжалявам, Катан.
— За какво?
— За това, което съм — отвърна воинът и тръгна нагоре по хълма, докато не достигна високия хребет, гледащ към няколко от широките долини. Това бе добра земя — изолирана и мирна. Почвата не беше богата като в Сентранските равнини на североизток, ала при внимателна грижа фермите процъфтяваха и добитъкът дебелееше от тревата на пасбищата.
Семейството на Декадо бяха фермери далече на изток и той предполагаше, че обичта му към растенията е покълнала в него от мига на зачеването му. Той приклекна и зарови силните си пръсти в земята. Тук имаше глина и тревата растеше гъста и жизнена.
— Мога ли да се присъединя към теб? — попита Катан.
— Заповядай.
Двамата поседяха в тишина известно време, загледани в добитъка, преживящ по плодородните склонове в далечината.
— Липсва ми Абадон — каза внезапно Катан.
— Да. Той беше добър човек.
— Беше човек с визия. Но нямаше търпение и вярата му бе ограничена.
— Как можеш да кажеш това? — попита Декадо. — Той вярваше достатъчно, за да сформира наново Тридесетте.
— Именно! Абадон сметна, че злото трябва да бъде посрещнато с груба сила. Ала нашата вяра твърди, че злото може да бъде надвито само от любовта.
— Това е лудост. Как ще се справиш с враговете си?
— А как по-добре от това да ги направиш свои приятели? — контрира го Катан.
— Думите са красиви, но аргументът не работи. Не можеш да станеш приятел с Ческа — можеш да му бъдеш роб или да умреш.
Катан се усмихна.
— И какво от това? Източникът се грижи за всички неща и вечността се надсмива над човешкия живот.
— Смяташ, че няма значение дали ще умрем?
— Естествено, че няма. Източникът ни прибира и живеем вечно.
— Ами ако няма Източник? — запита Декадо.
— Тогава смъртта е още по-добре дошла. Аз не мразя Ческа. Съжалявам го. Той е изградил империя на ужаса. И какво е постигнал? Всеки ден го приближава все повече и повече към гроба. Удовлетворен ли е? Има ли дори едно нещо, което да му носи радост? Заобиколил се е с воини, които го бранят от убийци, и с воини, които да следят другите воини в търсене на предатели. А кой следи следящите? Ама че нещастно съществуване!
— Значи Тридесетте изобщо не са воини на Източника? — попита Декадо.
— Такива са, ако вярват.
— Не можеш да покриеш всички варианти едновременно, Катан.
Младият мъж се засмя.
— Вероятно. Ти как стана воин?
— Всеки човек е воин, защото животът е битка. Фермерът се бори със сушата, наводненията, болестите на животни и растения. Морякът се бори с морето и бурята. Аз нямах силата за това, така че се борих с други хора.