— Искам Бреихт жив и искам онези коне — прошепна Ананаис. — Галанд, вземи петдесет мъже и отведи жребците на разстояние. Останалите могат да ме последват.
Той пристъпи напред, приклекнал ниско, и воините в тъмни брони се пръснаха зад него.
Когато достигна палатките, отрядът се раздели на групи — въоръжени мъже тихо повдигаха покривалата и пристъпваха безшумно вътре. Кинжалите се плъзгаха през спящите гърла и хората умираха, без да издадат и звук. В покрайнините на лагера един войник се събуди от пълния си мехур; претърколи се от одеялото и излезе в нощта. Първото, което видя, беше гигант с черна маска, спускащ се към него, следван от двадесетина воини. Извика веднъж… и умря.
Внезапно хаосът завладя нощта. Войниците заизлизаха от палатките си с мечове в ръце. Ананаис посече двама воини, застанали на пътя му, и изруга шумно. Палатката на Бреихт се издигаше право напред — син копринен павилион с емблемата на Белия кон на дренайския пратеник.
— Легион! При мен! — изрева гигантът и се затича напред.
Един войник го атакува с копие, ала Ананаис се отдръпна от пътя на оръжието и мечът му описа свирепа дъга, която разби ребрата на мъжа. Златния достигна палатката, отметна рязко покривалото на входа и влезе вътре. Бреихт се криеше под леглото си, ала Ананаис го извлече за косата и го запрати навън.
Старият Торн дотича до него и каза:
— Имаме малък проблем, Черна маско.
Петдесетимата от Легиона бяха оформили здрав кръг около павилиона на Бреихт, ала навсякъде около тях воините от Делнох стояха в готовност, чакайки заповед за атака. Ананаис вдигна Бреихт на крака и си проправи път до предната част на редицата.
— Кажи на хората си да хвърлят оръжията, или ще ти прережа гърлото — изсъска той.
— Да, да — измрънка сивобрадият старец и вдигна ръце. — Мъже на Ческа, свалете оръжия. Животът ми е твърде ценен, за да бъде захвърлен по такъв начин. Заповядвам ви да ги пуснете!
Един тамплиер пристъпи напред.
— Твоят живот не струва нищо, старче! Имаше една мисия — да убедиш тия псета да излязат от хълмовете. И ти се провали.
Ръката му се изметна назад, после надолу и един черен кинжал се заби в гърлото на Бреихт. Старецът се олюля и падна на колене.
— А сега ги избийте! — извика тамплиерът и делнохците се спуснаха в атака.
Когато двете страни се сблъскаха, Ананаис заразмахва мечовете си, привличайки враговете към себе си както свещ привлича нощни пеперуди. Оръжията му се стрелкаха сред тях по-бързо, отколкото очите им можеха да ги следват. Около него Легионът се биеше добре и старият Торн не им отстъпваше с коварните си удари.
Внезапно звънът на стомана бе заглушен от грохота на копита и делнохската линия потрепери, когато войниците се извърнаха да видят новия враг, присъединил се към битката.
Групата на Галанд ги удари изотзад като чук наковалня и делнохците се пръснаха. Ананаис се затича напред, викайки на мъжете си да го последват. Внезапно нечий меч поряза хълбока му. Той изсумтя и замахна назад, събаряйки нападателя си на земята. Декадо пришпори коня си към гиганта и протегна лявата си ръка. Ананаис я сграбчи и се хвърли на седлото зад него. Легионери го последваха и воините от Скода се отдалечиха в галоп от лагера. Ананаис хвърли поглед назад, търсейки Торн, и го видя вкопчен в гърба на Галанд.
— Той определено е корав старец! — каза той.
Декадо не каза нищо. Тъкмо бе получил доклад от Балан, чиято задача беше да проучи земята около Дренан, за да разбере как са разположени силите на Ческа. Новините не бяха добри.
Императорът не си бе губил времето.
Съчетаните вече бяха потеглили и нямаше начин Тенака Хан да доведе надирската си армия навреме, за да ги пресрещне.
Според Балан армията щеше да достигне Скодските долини след четири дни.
Единственото, което Тенака можеше да стори, бе да отмъсти за тях, защото нямаше сила на земята, способна да удържи зверовете на Ческа.
Ананаис влезе в града с коня си. Седеше изправен на седлото, ала умората му тежеше като канара. Беше прекарал един ден и две нощи с лейтенантите си и водачите на отряди, за да ги информира за мълниеносния поход на Ческа. Мнозина генерали биха прикрили заплахата, страхувайки се от дезертьори и спад на бойния дух, но Ананаис не вярваше в това. Хората, които очакваха смъртта си, имаха право да знаят какво им предстои.
Ала сега беше изморен.
Градът бе тих, защото зората бе настъпила едва преди два часа, но въпреки това децата, събрали се на улицата, спряха заниманията си, когато Черната маска мина край тях. Конят му едва не се подхлъзна на лъскавите павета и Ананаис повдигна главата му, за да го потупа по врата.