— Можем ли да победим, Ананаис?
— Не. Но можем да накараме Ческа да страда толкова силно, че някой друг да успее да го победи. Ние няма да доживеем завръщането на Тенака. Императорът вече е потеглил; но трябва да го удържим, да го накараме да понесе загуби — да разбием аурата на неуязвимост, която е изградил около своите съчетани.
— Но дори Драконът не можа да се опълчи на тези зверове.
— Драконът беше предаден, хванат на открито. И мнозина от тях бяха старци. Петнадесет години са много време. Те вече не бяха истинският Дракон. Ние сме истинският Дракон — и в името на боговете, ще ги накараме да страдат!
— Лейк е измайсторил оръжия, които иска да видиш.
— Къде е той?
— В старите конюшни в южната част на града. Но първо си почини — изглеждаш изтощен.
— Ще го сторя. — Ананаис се изправи и се олюля леко, после се засмя. — Остарявам, Райван. — Отдалечи се на няколко крачки, после се върна и положи огромната си длан на рамото ѝ. — Не ме бива да споделям, жено. Но наистина съжалявам за Лукас. Той беше добър човек и ти прави чест, че си го отгледала такъв.
— Иди си почини. Дните стават по-кратки и скоро ще ни е нужна силата ти. Разчитам на теб. Всички разчитаме на теб.
След като гигантът си отиде, Райван пристъпи към стената и се загледа към планините.
Имаше чувството, че смъртта е ужасно близо.
И не я беше грижа.
Тенака беше толкова ядосан, че му се повдигаше. Ръцете му бяха стегнати здраво с кожени върви, а самият той бе привързан към дънера на един тънък бряст. Пред него петима мъже седяха около лагерен огън и претърсваха дисагите му. Вече бяха открили малката му кесия злато и сега тя лежеше до водача — едноок бандит, едър и мрачен. Тенака примигна, за да премахне от дясното си око тънката струйка кръв, и затвори ума си за болката от натъртванията.
Беше твърде зает с мислите си, когато влезе в гората, и един камък, запратен с прашка, го удари в слепоочието, събаряйки го от коня. Докато се мъчеше да не загуби съзнание, бандитите го атакуваха и той успя да извади меча си и да убие единия, преди да го повалят със сопите си. Последните думи, които чу, преди мракът да се спусне, бяха:
— Той уби брат ми. Не го убивайте — искам го жив.
И сега, само на четири дни път от Скода, той висеше завързан за дърво и броени минути го деляха от жестока смърт. Безсилието го разкъсваше и той опъваше въжетата, но възлите им бяха майсторски завързани. Краката го боляха, а гърбът му пламтеше.
Едноокият бандит се изправи и отиде до дървото. Лицето му представляваше маска на горчивината.
— Гнусен варварин — ти уби брат ми!
Тенака не продума.
— Е, ще си платиш. Ще те нарежа на малки парченца, а после ще ги сготвя на огъня и ще те накарам да ги изядеш. Това ще ти допадне ли?
Тенака не му обърна внимание и юмрукът на мъжа полетя напред. Надирът стегна мускулите на корема си точно когато ударът го достигна, но болката бе ужасна. Когато главата му провисна, бандитът го удари през лицето.
— Отговори ми, надирско лайно такова! — изсъска той.
Тенака изплю кръв и облиза подутата си устна.
— Ще проговориш; преди да се зазори, ще ми пееш сладки песни.
— Избоди му очите, Балдур! — каза един от другите обирджии.
— Не. Искам да види всичко.
— Само едното тогава — подкани го мъжът.
— Да — каза Балдур. — Може би само едното. — Той извади кинжала си и се приближи още повече. — Това ще ти хареса ли, надире? Едното ти око да увисне на бузата?
Призрачен вик проехтя в нощта — звучеше високо и зловещо.
— В името на седемте ада, какво беше това? — попита Балдур и се завъртя.
Другите направиха знака на Защитния рог и посегнаха към оръжията си.
— Звучеше близо — каза един нисък мъж с руса брада.
— Котка, може би. Звучеше малко като котка — каза Балдур. — Разпалете огъня. — Двама мъже се забързаха да съберат подпалки, а главатарят се обърна отново към Тенака. — Чувал ли си този звук, надире?
Тенака кимна.
— И какво е?
— Горски демон.
— Не говори глупости! Цял живот съм живял по горите.
Тенака сви рамене.
— Каквото и да е, не ми харесва — каза Балдур. — Е, значи няма да умреш толкова бавно. Ще ти разпоря корема и може да умреш от загуба на кръв. Или пък горският демон ще те спипа!
Ръката му се отдръпна назад…
И в гърлото му се заби стрела с черни пера. За миг Балдур остана неподвижен, като вцепенен. Изпусна ножа и бавно се пресегна да докосне стрелата. Очите му се разшириха, после коленете му поддадоха и той се свлече на земята. Втора стрела прелетя през поляната и се заби в дясното око на бандита с русата брада. Той падна с крясък. Останалите трима се втурнаха към убежището на гората, забравили оръжията си. За момент последва тишина, после откъм дърветата излезе фигура с лък в ръка.