Виолетовите му очи се отвориха и той се усмихна сънено.
— Не е истина — каза и отново заспа.
— Лъжец — прошепна момичето, свивайки се до него.
16.
Катерача, Белдер и Езичника лежаха по корем и гледаха дренайския лагер. Имаше двадесетина войници, седнали около пет лагерни огъня. Пленниците седяха, опрели гръб в гръб в средата на лагера, а близо до тях патрулираха стражи.
— Сигурен ли си, че това е нужно? — попита Белдер.
— Нужно е — отвърна Катерача. — Ако спасим двама сатулски воини, това ще ни даде огромно предимство в търсенето на помощта им.
— Изглеждат ми твърде добре охранявани — промърмори старецът.
— Съгласен съм — каза Езичника. — Има един страж на десет крачки от затворниците. Двама други патрулират край онези дървета, а в гората отиде четвърти.
— Можеш ли да го намериш?
Езичника се ухили.
— Разбира се. Но какво ще кажеш за другите трима?
— Намери онзи в гората и ми донеси бронята му — каза Катерача.
Езичника се скри в мрака и Белдер пролази до младия мъж.
— Нали не мислиш да слизаш там долу?
— Разбира се, че това мисля. Става дума за измама — в това съм добър.
— Няма да се справиш. Ще те хванат.
— Моля те, Белдер, нямам нужда от речи за повдигане на духа — ще ме накараш да навиря нос.
— Е, аз няма да дойда.
— Не си спомням да съм те канил.
Измина почти половин час, преди Езичника да се върне. Носеше дрехите на стража, увити в червеното наметало на мъжа.
— Скрих тялото му, доколкото можах — каза той. — Кога ще сменят стражите?
— След около час — може би по-малко — каза Белдер. — Няма достатъчно време.
Катерача разтвори вързопа, прегледа съдържанието му, после си сложи нагръдника. Не беше подходящ размер, но по-добре твърде голям, отколкото твърде малък, помисли си той.
— Как изглеждам? — попита, поставяйки шлема с гребена на главата си.
— Смехотворно — отвърна Белдер. — Няма да ги излъжеш и за момент.
— Старче, почват да ме болят ушите! — изсъска Езичника. — Прекарали сме заедно само три дни, а вече ми се повръща от теб. Затваряй си устата.
Белдер понечи да каже нещо в отговор, ала погледът на черния мъж го спря. Езичника бе готов да го убие! Кръвта му се смрази и той се извърна.
— Какъв е планът ти? — попита Езичника.
— Има трима стражи, но само един е близо до затворниците. Възнамерявам да го сменя.
— Ами другите двама?
— Само дотук съм го измислил.
— Това все пак е начало — отвърна черният мъж. — Ако първата част сработи и войникът си легне, премини към другите двама. Дръж ножа си в готовност и направи хода си, когато аз направя моя.
Катерача облиза устни. Да държи ножа си в готовност? Не беше сигурен, че ще има смелостта да забие острието в нечие тяло.
Двамата залазиха през храстите към лагера. Луната светеше ярко, но от време на време някой облак я скриваше и потапяше поляната в тъмнина. Огньовете горяха ниско и воините спяха дълбоко.
Езичника долепи уста до ухото на Катерача и прошепна:
— Оттук до първия спящ войник. Следващия път, когато пред луната мине облак, иди към него и легни. Когато облаците се разчистят, стани и се протегни. Погрижи се стражът да те види.
Катерача кимна.
Няколко минути изминаха в мълчаливо напрежение, докато най-накрая мракът не се спусна отново. Катерача незабавно се придвижи напред и падна на земята точно когато луната заблестя отново.
Стана и протегна широко ръце, махайки на стража. После се изправи, огледа се и вдигна копието на спящия до него воин. Поемайки дълбоко дъх, той пое през поляната и се прозина широко.
— Не мога да спя — каза той на мъжа. — Земята е влажна.
— Трябва да пробваш да постоиш тук за малко — измърмори стражът.
— Защо не? — предложи Катерача. — Ако искаш, иди поспи. Аз ще поема смяната.
— Много щедро — каза войникът. — Скоро така или иначе ще ме сменят.
— Както желаеш — отвърна младият мъж и се прозина отново.
— Не съм те виждал преди — каза внезапно войникът. — С кого си?
Катерача се ухили.
— Представи си мъж с лицето на прасе с брадавици и мозъка на гълъб.
— Дън Гидеус — каза мъжът. — Кофти късмет!
— Познавал съм и по-лоши — изкоментира Катерача.
— Аз не съм. Мисля, че има специално място, където отглеждат такива идиоти. Така де — защо да атакуваме сатулите? Сякаш си нямаме достатъчно чумави проблеми в Скода. Умът ми не го побира!
— И моят — каза Катерача. — Но все пак, докато плащат…