— Ти си Бронзовия граф?
— Аз съм Регнак, Бронзовия граф. А сега ме отведи в планините!
Пътуваха цялата нощ, все наляво в Делнох и нагоре през множество проходи, които се разширяваха все повече с приближаването на сърцето на планината. На четири пъти бяха пресрещнати от сатулски съгледвачи, но винаги ги пускаха да продължат. Накрая, когато утринното слънце достигна висините по обед, те навлязоха във вътрешния град — хиляда бели каменни сгради, изпълнили купата на една скрита долина. Само една сграда се издигаше повече от един етаж и това бе дворецът.
Катерача никога не бе идвал тук. Малцина дренайци бяха стъпвали в този град. Децата се събираха да гледат преминаването им по улиците на път към двореца. Посрещнаха ги петдесетина воини с бели роби и извити ятагани в ръце, които тръгнаха от двете им страни. При портите на двореца ги чакаше мъж, скръстил ръце пред гърдите си. Той бе висок, с широки рамене и гордо лице.
Катерача спря коня си пред портите и зачака. Мъжът свали ръце и пристъпи напред, впил кафявите си очи в неговите.
— Казват ми, че си мъртвец? — попита сатулът. Катерача зачака, без да продума. — Ако е така, няма да възразиш да прокарам меча си през тялото ти?
— Мога да умра като всеки човек — отвърна младият мъж. — Вече го сторих веднъж. Но ти няма да ме убиеш, така че нека спрем с тези игри. Подчини се на собствените си закони на гостоприемството и ни предложи храна.
— Играеш ролята си добре, Бронзови графе. Слезте от конете и ме последвайте.
Той ги поведе към западното крило на двореца и ги остави да се изкъпят в огромна мраморна баня, със слуги, които впръскваха парфюми във водата. Белдер не каза нищо.
— Не можем да се бавим тук твърде много, господарю — каза Езичника. — Колко време ще им дадеш?
— Не съм решил още.
Езичника отпусна огромното си тяло в топлата вода и потъна под повърхността. Катерача повика слуга и поиска сапун. Мъжът се поклони и отстъпи, след което се върна с кристална съдина. Младият мъж изсипа съдържанието върху главата си и изми косата си; после поиска бръснач и огледало и се избръсна. Беше уморен, но се чувстваше по-човешки след банята. Когато изкачи мраморните стъпала, друг слуга притича напред с хавлия, която постави на раменете му. После го поведе към спалнята, където Катерача откри дрехите си почистени. Той извади нова риза от дисагите си и се облече бързо, вчеса косата си и постави внимателно кожената лента на челото си. Внезапен импулс го накара да я свали и да намери в чантата сребърната диадема с опала. Постави я на мястото ѝ и друг слуга му донесе огледало. Той му благодари, забелязвайки с удовлетворение възхищението в очите на мъжа.
Катерача вдигна огледалото и се огледа.
Можеше ли наистина да мине за Рек, графът воин?
Езичника му бе дал идеята, когато каза, че хората винаги са склонни да вярват, че другите са по-силни, по-бързи и по-умели от тях. Всичко беше въпрос на представяне. Черният мъж му бе казал, че Катерача може да прилича на принц, убиец, генерал.
Защо не на мъртъв герой?
В крайна сметка кой можеше да докаже противното?
Той излезе от стаята и един сатул с копие в ръка му се поклони и го помоли да го последва. Мъжът го отведе до обширна стая, в която го очакваха младият мъж, който го бе посрещнал на портите, двамата сатули, които беше спасил, и старец с избледняла кафява роба.
— Добре дошъл — каза сатулският водач. — Тук при мен има човек, който умира да се срещне с теб. — Той посочи стареца. — Това е Рафир и той е свят мъж. От рода на Джоаким Сатули е и е изучавал подробно историята ни. Има много въпроси за обсадата на Дрос Делнох.
— Ще се радвам да им отговоря.
— Сигурен съм в това. Също така има друг талант, който можем да ползваме — разговаря с духовете на мъртвите. Тази вечер ще изпадне в транс и аз съм сигурен, че за теб ще е удоволствие да присъстваш.
— Разбира се.
— Аз лично нямам търпение — каза водачът. — Слушал съм гласа на духовния водач на Кафир много пъти и често съм му задавал въпроси. Но привилегията да събера заедно такива приятели… е, не мога да не изпитвам гордост.
— Говори направо, Сатули! — каза Катерача. — Не съм в настроение за детски игри.
— Хиляда извинения, почитаеми гостенино. Просто се опитвах да ти кажа, че духовният водач на Кафир е именно твоят приятел, великият Джоаким. Нямам търпение да чуя разговора ви.
— Стига паника! — каза Езичника, докато Катерача кръстосваше стаята.
Слугите бяха отпратени, а Белдер, шокиран от новините, сега кръстосваше розовата градина долу.
— Има си време за паника — каза Катерача, — когато всичко се провали. Е, ето че това стана — така че се паникьосвам.