— Закъснях — прошепна Магир. — Те са тук. Вземи си меча!
Катерача се хвърли през леглото и измъкна острието от ножницата. Тъмна сянка скочи през прозореца, ала Магир я посрещна и извитият му кинжал се стрелна нагоре. Тишината на нощта бе нарушена от ужасен писък. Когато още двама убийци се изкачиха в стаята, Катерача извика с цяло гърло и скочи напред, размахал меча си. Острието захапа плът и мъжът падна беззвучно. Катерача се спъна в тялото му точно когато над главата му прелетя кинжал, но се претърколи по гръб и заби меча си в корема на противника. Убиецът изсумтя от болка и падна през прозореца.
— Великолепно! — каза Магир. — Никога не съм виждал толкова майсторско претъркаляне. Та ти можеш да принадлежиш към чеиамите.
Катерача седна, подпрял гръб в стената, а мечът падна от безчувствените му пръсти.
Езичника отвори вратата с ритник.
— Добре ли си, Рек? — попита той.
Катерача се обърна, за да види черния гигант, изпълнил рамката като абаносова статуя, докато вратата висеше на счупени панти.
— Можеше просто да я отвориш — каза той. — В името на боговете, тази драма ме убива!
— Като стана дума за драма — отвърна Езичника, — току-що убих двама мъже в стаята си. Белдер е мъртъв — прерязали са му гърлото.
Катерача се изправи на крака.
— Убили са го? Защо?
— Ти посрами принца — каза Магир. — Той трябва да те убие. Няма избор.
— Ами духа на Джоаким? Защо изобщо го призова?
— Не мога да отговоря на този въпрос, господарю. Но сега трябва да избягаш.
— Да избягам? Та той уби мой приятел — вероятно единствения, който съм имал. Белдер ми беше като баща. Махайте се оттук и ме оставете сам — и двамата!
— Не прави нищо глупаво — предупреди го Езичника.
— Глупаво? Всичко е глупаво! Животът е фарс — тъп и отвратителен фарс, игран от глупаци. Е, на мен ми писна. Така че изчезвайте!
Катерача се облече бързо, сложи си колана с меча и стисна оръжието в дясната си ръка. Пристъпи към прозореца и се надвеси над перваза. Едно въже се люшкаше леко от нощния ветрец и той го хвана. Скочи през прозореца и се спусна в двора.
Четирима стражи го гледаха смълчано, докато се приземяваше безшумно на мраморните плочи. Той пристъпи в центъра на двора и се загледа към прозорците на покоите на принца.
— Принце на страхливците, излез! Принц на лъжите и измамата, покажи се! Джоаким каза, че си овца. Излез веднага!
Стражите се спогледаха, но не помръднаха.
— Аз съм жив, принце. Бронзовия граф е жив! Всичките ти убийци са мъртви и ти ще се присъединиш към тях. Излез — или ще поразя душата ти в скривалището, където си се свил. Излез!
Завесите на прозореца се разтвориха и зад тях се появи принцът, със зачервено от гняв лице. Той се приведе над гравирания каменен перваз и извика на стражите:
— Убийте го!
— Ела и си свърши работата сам, чакал нещастен! — извика Катерача. — Джоаким ме наричаше свой приятел и аз съм такъв. В собствения си храм чу думите му, ала въпреки това прати убийци в стаята ми. Безгръбначно псе! Ти позориш прародителя си и нарушаваш най-свещените закони на гостоприемството. Боклук! Слез тук!
— Чухте ме — убийте го! — изкрещя принцът.
Стражите пристъпиха напред с насочени копия.
Катерача снижи меча си и ярките му очи се впиха във водача им.
— Отказвам да се бия с вас — каза той. — Но какво искате да кажа на Джоаким при следващата ни среща? И какво ще му кажете вие, когато извървите пътя до Шеол?
Мъжът се поколеба, а Езичника дотича през двора, стиснал два меча в ръцете си. До него беше Магир.
Стражите се подготвиха за атака.
— Оставете го! — извика Магир. — Той е графът и всички чуха предизвикателството му.
— Слез долу, принце на страхливците — извика Катерача. — Времето ти дойде!
Принцът стъпи на перваза десет стъпки над земята и скочи, а бялата му роба се развя около него. Пристъпи до един страж и взе ятагана му, след което го размаха, за да усети баланса му.
— Сега ще умреш — каза принцът. — Зная, че си лъжец. Не може да си мъртвият граф — ти си измамник!
— Докажи го! — отсече Катерача. — Ела и го докажи. Аз съм най-великият майстор на меча, стъпвал по тази земя. Отблъснах ордите на надирите. Строших острието на Джоаким Сатули. Пристъпи напред и умри!
Принцът облиза устни и се вгледа в пламтящите очи. По бузите му покапа пот и в този миг той разбра, че е обречен. Животът внезапно му се стори твърде ценен, а той беше прекалено важен, за да допусне някакъв демон от дълбините да го примами в битка. Ръката му започна да трепери.