Момичето седеше така, сякаш шофираше, само дето главата му бе твърде много наклонена към ъгъла. Червената баретка бе все още на мястото си, сивото палто с кожичките все така обгръщаше тялото й. На отразената лунна светлина се виждаха зейналата й уста, увисналият навън език и кестенявите очи, оцъклени срещу покрива на колата.
— Грубичко се отнасят с жените тия юнаци — промърмори Стийв.
Голямата чанта от черен брокат лежеше върху съседната седалка и зееше отворена като устата на момичето — като устата на госпожица Мерилин Делорм и виолетовата й чанта.
— Да, грубички са с жените.
Стийв отстъпи назад и се спря под малка палма до началото на алеята. Улицата бе празна и безлюдна като опустял театрален салон. Той безшумно отиде до колата си, качи се и потегли.
Нищо особено. Момиче, прибирало се самичко късно през нощта, нападнато и удушено близо до дома от някой изверг. Доста просто. Първата патрулна кола, която обикаляше квартала, ако момчетата бяха полубудни, щеше да спре в мига, в който видеха знака „дава се под наем“. Стийв силно натисна педала на газта и бързо се махна оттам.
На ъгъла на „Уошингтън“ и „Фигероа“ влезе в денонощна дрогерия и плътно затвори вратата на телефонната кабина след себе си. Пусна монета и набра номера на полицейския участък. Свързаха го с дежурния. Стийв му каза:
— Ако обичате, запишете следното, сержант. Брайтън Авеню номер 3200, западната страна, в алеята на празна къща. Дотук записахте ли?
— Да. И какво?
— Кола с мъртва жена в нея — бързо добави Стийв и затвори.
7
Килън, главният дневен администратор и помощник-управител на хотел „Карлтън“, беше нощна смяна, защото нощният администратор Милър си беше взел една седмица отпуск. Беше един и половина през нощта, пълно мъртвило и Килън умираше от скука. Отдавна бе свършил всичко, което би трябвало да бъде свършено, защото вече двайсет години вреше в хотелския бизнес и тайни за него нямаше.
Нощният портиер беше приключил с чистенето и се бе прибрал в стаичката си до асансьорите. Както обикновено, само един асансьор беше осветен и отворен. Централното фоайе светеше от чистота и лампите едва мъждукаха както подобава. Всичко си бе точно както винаги.
Килън бе малко нисичък, набит мъж с ясни лъскави жабешки очи, които на пръв поглед гледаха дружелюбно, но в действителност нямаха никакво изражение. Косата му беше пясъчноруса и доста оскъдна. Бледите му ръце бяха сключени отпред върху мраморния плот. Беше точно толкова висок, че да може да отпусне тежестта си върху плота, без да изглежда, че се е проснал отгоре. Гледаше в стената срещу входното фоайе, но не я виждаше. Бе полузаспал, въпреки че очите му бяха широко отворени, и ако нощният портиер драснеше клечка кибрит в стаята си, Килън щеше да разбере и веднага да натисне звънеца.
Обкованата с медни лайсни люлееща се врата се отвори и Стийв Грейс влезе — с вдигната яка на пардесюто, нахлупена шапка над очите и димяща цигара между устните. Изглеждаше доста небрежен, много жизнен и с чувството, че си е у дома. Отиде до рецепцията и почука отгоре.
— Събуди се! — изсумтя.
Килън отмести погледа си няколко сантиметра встрани и каза:
— Всички външни стаи са с бани. Но никакви забави на осмия етаж! Здравей, Стийв. Значи най-после ти теглиха балтийката. И то несправедливо. Такъв е животът.
— Всичко е наред — отвърна Стийв. — Имате ли нов детектив?
— Нямаме нужда, Стийв. И никога не сме имали, ако питаш мен.
— Ще имате, докато хора с твоя опит пускат разни фльорци на същия коридор с типове като Леопарди.
Килън притвори очи, после пак ги отвори, загледан в същата точка, както и преди. Каза с безразличие:
— Не съм аз, приятел. Но всеки може да сгреши. В крайна сметка Милър е счетоводител, а не администратор.
Стийв се отметна назад и лицето му се вкамени. Димът сякаш увисна над крайчето на цигарата му. Очите му приличаха на две черни стъкълца. Той се усмихна малко мръснишки.
— А защо Леопарди беше настанен в стая за четири долара на осмия вместо горе, в луксозните скъпи апартаменти за по двайсет и осем?
Килън му се усмихна в отговор.
— Аз не съм настанявал Леопарди, стара пушко. За него имаше резервация. Предположих, че това е искал. Някои не обичат да харчат. Имаш ли други въпроси, господин Грейс?
— Да. Осемстотин и тринайсета беше ли празна тази нощ?
— Беше писана за ремонт, така че остана празна. Нещо по канализацията. Продължавай.
— Кой я писа за ремонт?
Ярките неразгадаеми очи на Килън се обърнаха и странно се втренчиха. Той не отговори. Стийв продължи:
— Ще ти кажа защо. Леопарди беше в осемстотин и петнайсета, а двете момичета в осемстотин и единайсета. И само осемстотин и тринайсета помежду им. Някой с универсален ключ може да е влязъл в осемстотин и тринайсета и да е вдигнал резетата на свързващите врати. Ако и настанените в съседните две стаи са направили същото от тяхната страна — общият терен е бил готов.