Зад спуснатите червени завеси светеше. Верандата беше висока и на нея имаше камара хвойнови трупи, все още с кората. Входната врата беше с външно резе и груба дървена дръжка над него.
Стийв се изкачи по стълбите нито много тихо, нито твърде шумно, посегна, въздъхна дълбоко и почука. Докосна само веднъж с пръсти дръжката на пистолета във вътрешния джоб на сакото и извади ръката си празна.
Изскърца стол, приближиха стъпки, глас тихо попита:
— Какво има?
Гласът на Милър.
Стийв приближи устни до дървото и рече:
— Аз съм, Джордж, Стийв. Станал ли си вече?
Ключът се превъртя и вратата се отвори.
Джордж Милър, изтупаният нощен администратор на хотел „Карлтън“, сега изобщо не изглеждаше изтупан. Беше облечен със стар панталон и дебел вълнен пуловер с поло яка. Беше обут в груби плетени чорапи и пантофи с козината отгоре. Подрязаните му черни мустачки стояха като изкривено тъмно петно върху бледото му лице. На ниска напречна греда под покривната извивка светеха две голи крушки. Беше запалена и настолна лампа, чийто абажур бе килнат така, че да насочва светлината към големия фотьойл с кожена седалка и подвижен гръб. В голямо открито огнище лениво припламваше огън сред купчина мека пепел.
Милър каза с ниския си дрезгав глас:
— Дявол да го вземе, Стийв. Радвам се да те видя. Как изобщо ни намери? Хайде, влизай, момче.
Стийв прекрачи прага, а Милър заключи вратата.
— Градски навици — усмихнато рече той. — Никой нищо не заключва в планината. Сядай и се стопли. По това време навън е доста студено.
— Да. Доста е студено — съгласи се Стийв.
Седна във фотьойла и сложи палтото и шапката си в края на солидната дървена маса отзад. Наведе се напред и протегна ръце над огъня.
— Как, по дяволите, ни намери, Стийв? — отново попита Милър.
Стийв не го погледна. Отвърна тихо:
— Никак не беше лесно. Снощи ти сам ми каза, че брат ти имал хижа в планината, спомняш ли си? И тъй като нямах какво да правя, реших да намина да закусим заедно. Съдържателят на хотела в Крестлайн не познава виладжиите. Неговите клиенти са все транзитно преминаващи. Позвъних на собственик на гараж, но и той не познаваше никакъв Милър.
Тогава видях, че от другата страна на улицата свети склад за дървен материал и един дребосък, дървар, заместник-шериф, търговец на дървен материал и още половин дузина други неща, тъкмо изкарваше колата си и се готвеше да слиза до Сан Бернардино за бензин. Много схватлив дребосък. В мига, в който споменах, че брат ти е бил боксьор, се сети и ме упъти. И ето ме тук.
Милър приглади мустаците си. Някъде в задната част на къщата изскърца пружина.
— Той, естествено, все още е със спортния си псевдоним Гъф Толи. Ще го събудя и ще пием кафе. Предполагам, и двамата имаме един и същ проблем. Свикнали сме да работим нощем и не можем да спим. Изобщо не съм си лягал.
Стийв бавно го изгледа и извърна поглед. Зад гърба му се обади груб глас:
— Гъф е станал. Кой е приятелят ти, Джордж?
Стийв небрежно се изправи и се обърна. Първо погледна ръцете на мъжа. Не можа да се въздържи. Бяха огромни, добре поддържани, що се отнася до чистотата, но загрубели и грозни. Едно от кокалчетата беше чупено зле. Самият мъж бе едър и рижав. Беше навлякъл развлечен халат направо върху пижамата. Имаше загрубяло, безизразно лице, обсипано с белези по скулите. Над веждите и в ъгълчетата на устата също имаше белези, но по-малки и белезникави. Носът му беше дебел и разплескан. Следите от многобройните боксови ръкавици, бъхтили лицето му, определено си личаха. Единствено очите му бегло напомняха тези на брат му. Милър каза:
— Стийв Грейс. Нощен детектив в хотела… до снощи. — Усмивката му бе някак неопределена.
Гъф Толи приближи и се здрависа.
— Радвам се да се запознаем — рече. — Ей сега ще навлека нещо и ще дойда да спретнем закуската. Аз добре се наспах, но Джордж не е мигвал, нещастникът.
Той се насочи към вратата, от която се бе появил. Там спря и се облегна на стар грамофон. Пъхна огромната си лапа зад купчина плочи в книжни калъфи и остана така, без да помръдва.
— Намери ли си нова работа, Стийв? — попита Милър. — Или още не си търсил?
— Да, в известен смисъл. Предполагам, че съм глупак, но съм решил да опитам на попрището на частния детектив. Което е загубена работа, ако не вдигнеш малко шум около себе си. — Той сви рамене. После добави между другото: — Очистили са Крал Леопарди.