— Гита!
— Тук съм, Тейър! — извика тя и изскочи между дърветата.
Достатъчен й беше само един поглед към Тейър. Заобиколи го. Когато той посочи с пръст палатката, тя се подчини, без да промълви и дума. Яростта му беше почти осезаема. Потрепери, когато чу писъка на преследвача си. Изтича към палатката, където я очакваха Маргарет и Една. Наблюдаваха битката със смесица от ужас и изумление.
Гита не се страхуваше. Не вярваше, че едрият й и силен съпруг може да бъде посечен. Поне не този път. Опитваше се да успокои и компаньонките си. Всъщност между тях и ужасната съдба имаше само група малки пажове, застанали решително пред палатката. Разбираше страховете им. Тези наперени момчета много лесно ще бъдат пометени, ако врагът си пробие път до тях. Но тя просто не вярваше, че точно този враг ще победи Тейър и неговите мъже.
Лек повей на вятъра отзад набразди полата на Гита. Погледна през рамо с разсеяно любопитство и се смрази. Един мъж си беше пробил път до палатката и пристъпваше към нея. Тя избута Маргарет и Една навън, по-далеч от непосредствената опасност. Изплашените млади жени веднага се смесиха с момчетата. Още преди някой да е погледнал към нея, мъжът здраво я улови.
Гита започна отчаяно да се дърпа, но той я държеше пред себе си и излезе от палатката. Макар че беше уплашена, Гита се трогна от действията на момчетата. Те обкръжиха веднага жените, извадиха сабите си, но не смееха да помръднат от страх, че може да й навредят.
Гита скоро разбра, че мъжът няма да я убие, а ще я вземе за заложница. Страхът й бързо прерасна в гняв. Бореше се с подновени сили. Не можа да се освободи, но забави отстъплението на човека, който я беше пленил. Чу го да ругае и усети заслепяваща болка в главата. След това изпадна в безсъзнание.
След като извади сабята си от поредния труп, Тейър спря за миг, за да погледне към палатката. От убежището на жените се чу силен писък. Отначало помисли, че е от паника, но все пак се разтревожи. В следващия момент видя мъжа, който удари Гита по главата с тъпата страна на сабята си. Яростен вик се изтръгна от устата му, когато видя как тя се смъкна в ръцете на мъжа. Без да помисли за гърба си, той се втурна към Гита. Роджър се хвърли да го защити, въпреки че битката беше към края си.
Като се увери, че никой от отстъпващите нападатели не може да се възползва от невниманието на Тейър, Роджър се изравни с него. Забеляза че мъжа, който беше хванал Гита пребледня при вида на налитащия Тейър. Маргарет, Една и пажовете също се вцепениха. Всеки нормален човек, помисли си Роджър, би се изплашил от такъв бяс. Почувства облекчение, когато Тейър спря смъртоносния си ход.
Той пое дълбоко въздух, за да се освободи от обзелото го безумие, преди да връхлети върху мъжа, който държеше Гита. Начинът, по който подкрепяше отпуснатото й тяло, за да се прикрие с него, го отрезви. Тейър гледаше втренчено със сабя, готова всеки миг да влезе дълбоко в тялото на човека, ударил жена му.
— Внимавай — измърмори Бек, който познаваше редките, но страховити избухвания на баща си. — Госпожата му е щит.
— Да — кресна Тейър, — кучето се е скрило страхливо зад полата й. Ела тук, плужек такъв, и се справи с мен като мъж.
— Искам да се предам. — Мъжът погледна по-спокойния Роджър и повтори: — Искам да се предам.
Роджър хвана ръката на Тейър, за да предотврати всякакви прибързани движения, и нареди:
— Хвърли тогава сабята си настрани.
След миг колебание, все още притиснал Гита, мъжът захвърли сабята в краката на Тейър, който трепереше от желание да убива. Въпреки това той остави Роджър да вдигне сабята и да се приближи до мъжа. Без да промълви дума, Тейър прибра сабята си и пое Гита от разтреперания мъж. Вдигна я на ръце и я отнесе в палатката. В момента, когато нежно я полагаше на леглото, Маргарет и Една влязоха запъхтяни.
Една погледна Гита и нареди:
— Погрижете се за вашите ранени мъже, господарю. Тя получи само удар по главата.
— Сигурна ли си?
— Да, господарю. Вижте, вече се раздвижи. Ние ще се погрижим за нея.
Тейър се вгледа в Гита за миг. Трябваше да се пребори с паниката си, предизвикана от бледия й, отпуснат вид. Една беше права — Гита се раздвижи и челото й се смръщи, когато съзнанието й започна да се възвръща. Тейър се обърна рязко, излезе от палатката и почти се сблъска с чакащия го Роджър.
— Колко души загубихме? — изплющя гласът му, докато приближаваше към единствения им пленник.
— Мъртвите са двама. Трима са ранени, но не тежко. Глупаво беше от страна на жените да скитат така из гората, но пък тяхното предупреждение ни спаси. — Стигнаха до пленника и Роджър измърмори: — Нищо няма да научиш, ако го убиеш.