— И оттогава не си се научил да сдържаш такива чувства?
— Нямам и желание да се уча. Това, което наистина научих, е да търся начин да ги подклаждам. — Пое дълбоко въздух, защото знаеше, че следващите му думи ще докоснат болезнено място. — Знаех, че любовта ми е безплодна още преди да й се отдам. Докато, й се отдавах, дамата не ми даде никакви фалшиви обещания, винаги казваше истината. Когато и малкото щастие, което изживяхме, свърши, болката беше споделена. Тя не се отнесе презрително с мен. Може сърцето й да не е било така покорено като моето, но не го показа. Никога не се надсмя над чувствата ми.
— Ето, тук е разликата — измърмори Тейър и Роджър кимна с глава.
— Да, тук е разликата. Може би си струва да помислиш по този въпрос.
Тейър си обеща да помисли, оттегли се в палатката и даде знак на Маргарет и на Една да излязат. В първия миг помисли, че Гита спи. След това я улови, че го наблюдава. Мъчеше се като дете да се скрие зад затворените си очи, за да избегне гнева му. Гневът обаче вече го беше напуснал. Изгаси свещта, остави дрехите да се смъкнат свободно на земята, мушна се в леглото и обгърна леко напрегнатото й тяло с ръце.
— Как е главата ти?
Целуна я по челото и усети, че се отпуска в прегръдките му.
Гита разбра, че вече не е бесен. Беше се държала като страхливка, която се преструва, че спи, за да избегне справедливия му гняв. Страхуваше се от него. Знаеше, че ако заговори грубо, сърцето й ще закърви.
— Боли ме, но не много — обви ръце около талията му.
— Глупаво беше да останете в гората сами.
— Не останах — усети, че едрият му гръден кош потреперва от смях.
— Гита, мълчи и ме притисни силно.
— Да, мъжо.
Отмина без забележка непокорството, което се прокрадна в гласа й.
— Неразумно беше да напускате лагера. Никога не трябва да скиташ така, без да си ме предупредила къде отиваш и защо. Знам, че очакваше да съм бесен. И наистина щях да бъда, ако не беше минало достатъчно време, за да може кръвта ми да се успокои. Освен това не си сериозно наранена. А и предупреждението ти спаси хората ми. Ако атаката ни беше изненадала, всички щяхме да бъдем мъртви. Вместо това загубих само двама души. Но защо решихте да скитате?
— Исках да набера малко цветя, за да ароматизирам покоите ни.
— Следващия път, като решиш да береш цветя, просто ми кажи. Ще изпратя добре въоръжен мъж с теб. Може и двама.
— На тях това няма много да им хареса.
— Въпреки това ще те придружат. Ясно ли е?
Кимна в знак на съгласие.
— Какво стана с човека, който ме плени?
— Загуби три пръста на ръката, с която държи сабята си. Отпратих го при господаря му с предупреждение.
Тя потрепера, въпреки че наказанието беше прекомерно милостиво в сравнение с това, което биха наложили много други мъже.
— И кой е господарят му?
— Братовчед ми Робърт.
— Робърт? — поклати изумено глава. — Сигурен ли си?
— Да, от негово име беше организирана атаката. Но всъщност я е подготвил вуйчо му. Мисля, че знаеш това не по-зле от мен.
— Да. Но Робърт е допуснал да се осъществи. Защо?
— Иска да получи всичко — имението и богатството ми. Те ще останат на името на Робърт, но чичото ще ги управлява. А Робърт желае и теб. Да — измърмори той, когато тя се опита да протестира, — желаеше те и те желае. Мисля, че тази женитба нямаше да бъде безопасна за теб.
— Защо?
— Защото можеше да направиш от Робърт мъж.
— Да — кимна леко тя с разбиране. — Ако Робърт стане по-силен и добие чувство за отговорност, ще се превърне в заплаха за вуйчо си. Този човек не би търпял дълго време такава заплаха.
— Не. Ще се постарае бързо да я отстрани завинаги.
— Какво смяташ да правиш с него?
— Изпратих онзи човек при Робърт и вуйчо му. Сега вече знаят, че заговорът им се е провалил и че съм предупреден за кроежите им. Посъветвах ги да изчезнат, съвсем да изчезнат. Това е последното ми предупреждение.
— Мислиш ли, че ще се вслушат в него?
— Надявам се. Не ми се иска да убивам собствените си роднини.
— Колко е тъжно, когато в семейството се водят борби. В семейството на баща ми беше така.
— Човек трудно може да повярва в това. Твоето семейство я толкова дружно, обичливо. Всеки може да го види.
— Татко се е поучил от грешките в семейството на родителите си, Тейър. Видял е как съпруг насъсква собствената си съпруга срещу себе си. Как тя, от своя страна, после насъсква децата му срещу него. Видял е как незаконните деца, отгледани и признати, но необичани, втренчват алчен поглед във всичко, от което са били лишени. Докато е растял, е видял как хората, които би трябвало да стоят рамо до рамо, да създадат семейно огнище на сигурност и любов, се отвръщат един от друг. Кроили планове и се избивали, докато накрая останали живи само баща ми и брат му. И двамата се заклели да не допуснат завистта и омразата да ги опълчат един срещу друг. — Гита поклати глава. — Но леля ми все пак се опитва да трови отношенията им.