— И ти взе Бек и я напусна?
— Взех Бек, да. Но не можах да напусна Елизабет и в това е моят срам. Наскоро след сватбата й със Севийе пак станах неин любовник. За Бога, тази жена знаеше как да си играе със сляпото ми сърце. Мислех, че съм единственият й любовник. Из двора се шушукаше за разгула й, но аз отминавах без внимание тези приказки.
— Но са били верни, нали?
— Да, напълно. Открих това една вечер в градината. Въргаляше се с някакъв кавалер като уличница. Знаеш ли какъв глупак бях — бих й простил дори и това. Но думите, които изрекоха, ме освободиха от магията. Мъжът говореше така, като че ли е удържал някаква голяма победа над мен, като е легнал с нея — победа, каквато никога не би могъл да извоюва със сабята си. Тя се смееше и разправяше, че просто съм най-дълготрайният от всичките й любовници. Разстроеният ми вид много я забавлявал. Мъжът беше изненадан от това, че може да легне с мъж като мен — грамаден, рижав и грозен. Тя се съгласи, че съм грозно животно, което напълно си е заслужило всички ругатни, но съм бил надарен в друго отношение. От този ден не се приближих до нея. Ето — въздъхна той, — това е цялата грозна история. Сега трябва да те попитам какво мислиш за Бек?
В едно ъгълче на сърцето й остана болка, защото той не каза, че е престанал да обича онази жена. Но заглуши безпокойството си. В момента очакваше да чуе мнението й за сина си. Искаше да знае дали няма да презира не само него, но и сина му заради миналото.
— Бек е твой син. Имам впечатление, че е добро момче. Никога не бих го отблъснала заради злочестата му съдба.
— Благодаря ти.
— Няма за какво. А ти… не си грозно животно.
— Не съм красавец, Гита — промълви той. Мислеше си, че тя не би започнала да го успокоява с празни ласкателства. — Не съм като Уйлям. Нито дори като Робърт или Роджър.
— Не казвам, че си красавец — усмихна му се закачливо. — Вярно е, че ако продължиш да подлагаш лицето си на такива саблени удари, може и да станеш грозен. — Отново стана сериозна. — Да, ти си едър и много риж. Но си силен и здрав. В теб съдбата е вложила цялата грация, на която е способна. Фигурата ти е едра, но пропорционална. В теб няма нищо прекалено голямо, прекалено дълго или прекалено късо. Лицето ти може да не е красиво, но излъчва сила и увереност. В гласа ти и в начина, по който се смееш, прозира голям финес. Усмивката ти не е на лицемер или лъжец, тя е хубава. — Вдигна ръка и погали крайчетата на очите му. — Имаш наистина красиви очи. Този дълбок и мек кафяв поглед излъчва много нежност.
— Красиви очи?
— Да, още когато те видях, помислих това.
Притисна я силно в прегръдката си. Инстинктът му подсказваше, че говори истината, че казва точно това, което чувства. Беше забелязала малкото хубави неща, които имаше във външността му. Изведнъж почувства бясно желание да я люби, но се опита да се пребори с него. След всичките събития от деня, тя определено имаше нужда от почивка.
— Достатъчно, жено. Ще ме накараш да се изчервя, а и без това съм достатъчно червендалест! — Усмихна се, когато чу нейния кикот. — Хайде, заспивай. Сънят е най-добрият лек за болна глава.
Когато се сгуши до него, доказателството за възбудата му се притисна силно в корема й.
— Каква болна глава? — попита тя наивно.
Тейър се изсмя и се изви така, че тя остана под него. Зае се от все сърце да удовлетвори поканата й.
ГЛАВА ПЕТА
— Братовчедът ми и онази свиня, която го командва, не са се грижили много за това място.
Гита се мъчеше да върви в крак с мъжа си и не отговори. Напълно споделяше гнева на Тейър, докато обикаляха имението Сейтън. Дори да е било хубаво някога, в момента беше напълно занемарено и потънало в мръсотия. Богатото и красиво имение, за което беше слушала толкова много, сега ставаше за живот само на свинята, която тичаше на свобода из салоните му.
Опита се да потисне яда си. Безсмислено беше да се нервира. Поразиите бяха направени. Сега беше нужна работа, много работа, а не безполезен гняв срещу отсъстващите злосторници.