— Не мога да повярвам, че Уйлям е допуснал да стане това — измърмори Тейър.
— Не — така се беше задъхала, че й беше трудно да отговори. — Приличаше на човек, който цени чистотата.
Като усети колко е задъхана, Тейър спря и я вдигна на ръце. Отбеляза разсеяно колко изящна и лека е. Забеляза, вече не така разсеяно, как пълните й гърди се надигаха в опита й да успокои дишането си. С усилие отклони погледа си към зачервеното й лице. Ядът обаче все още бушуваше в него. Тръгна пак. Яростта го караше да се движи. И когато излезе навън, вече нищо не можеше да го успокои. Там беше не по-добре, отколкото вътре.
— Толкова много работа има тук! — изсумтя той.
— Най-вече — почистване. — Гита се настани по-удобно в ръцете му.
— Да, всяко камъче, всяко ъгълче. Имаме ли достатъчно хора за това?
Гита обви врата му с ръка и го целуна по бузата:
— Ако нямаме, можем да доведем от селото.
След като огледа земята под едно дърво, за да се увери, че е чисто, Тейър седна. Усмихна се нежно, като видя, че Гита не прави нищо, за да се освободи от прегръдката му. Само се настани по-удобно. Вече беше разбрал, че е много открита в любовта си. Това му беше приятно, макар че можеше да се окаже и опасно. Можеше да отслаби решимостта му да остане необвързан, да защити силно нараняваното си в миналото сърце. Трябваше обаче да отвърне на усмивката й. Нямаше сили да й се противопостави.
— Много добре посрещаш положението, Гита.
— Трябва да си призная, че съвсем не съм във възторг от работата, която ме чака. Но все пак тя може да се свърши, ако достатъчно хора се заемат с нея. Усилията ще бъдат възнаградени. Мястото е занемарено и мръсно, но е ценно.
През следващите дни Гита разбра колко много труд беше нужен, за да се докаже правотата на думите й — як труд и за мъжете, и за жените. Нае още няколко помощници, но внимаваше, защото през целия си живот беше възпитавана да не харчи излишни пари. Тъй като чумата беше унищожила голяма част от населението, знаеше, че вече не може да разчита на безплатния труд на многото крепостни селяни. Баща й бързо беше усвоил изкуството да наема работници и да заплаща труда им и тя му беше благодарна, че я научи на това изкуство. Тейър остави всичко на нея, тъй като никога не беше се занимавал с такива неща.
Първото й нареждане беше да почистят. Знаеше, че след това по-лесно ще разбере какво трябва да се подмени или поправи. В продължение на цяла седмица тя работи редом с другите. И когато имението й се стори достатъчно почистено, беше изтощена до краен предел.
В края на седмицата Гита установи, че е прекалено изморена, за да се радва на постигнатата чистота. Освободи наетите работници, хапна и се стовари в леглото почти в несвяст. Размърда се и само леко се пробуди, когато Тейър легна до нея. За първи път беше толкова уморена, че не можа дори да му пожелае лека нощ.
Тейър се усмихна и привлече в обятията си изнурената си съпруга. Желаеше я силно, но знаеше колко е изтощена. Тя измърмори името му, но тялото й остана отпуснато. Трябваше да потисне желанията си този път. Ясно беше, че нищо не би могло да я възбуди сега. Когато Гита сънливо се сгуши в него, Тейър смръщи нос.
— Каква е тази миризма?
— Страхувам се, че е от мен, Тейър. — Гита се прозя, докато говореше, а думите й излизаха леко провлечено.
— Да, така си и помислих, че идва от теб. От какво е?
— От нещо, което използвах за чистене.
— Много е гадно. Какво имаше в него?
— Най-добре е да не ти казвам — измъкна се от ръцете му. — Знам, че трябваше да се изкъпя, но просто нямах сили. Прекалено изтощена съм. Ще спя на другия край на леглото.
— Това няма да помогне — изръмжа той и стана.
Гита го повика, но с половин уста, след това се сгуши и заспа. Знаеше, че сутринта ще се чувства зле, загдето го е прогонила от леглото им, но сега беше прекалено изморена, за да се тревожи. В момента, когато потъваше вече в забравата на съня, Тейър отметна завивките й настрани.
— Какво правиш? — Опита се да си върне обратно завивката, но той я вдигна на ръце. — Искам да спя.
— Ще се изкъпеш ли?
— Би трябвало, но съм много изтощена. Ще заспя и ще се удавя във ваната.
— Няма да се случи това, защото сам ще се погрижа за тебе.
Внимателно я положи на земята до ваната, която беше донесъл и напълнил с вода.
Тя изведнъж се събуди достатъчно, за да разбере какво става.
— Толкова лошо ли мириша?
— Страхувам се, че да, мила — засмя се той нежно и свлече робата й на земята.