— А той обича ли те?
— Кой знае? Никога не говорим за това. Може би именно заради това мълчание се чувствам така неуверена.
— Но много се грижи за теб.
— Грижи се — да. Но дали тази грижа ще се превърне в любов или просто изпълнява задълженията си към жената, която споделя леглото му и ще роди децата му? Разбираш ли какво имам предвид? На тези въпроси може да се дадат много отговори. А и въпросите не са малко. Може да е любов. Но може да е и толкова много други неща. Ако говорехме, може би нещата щяха да се изяснят. Но никога не засягаме тази тема.
— Трябва да му дадеш време.
— Може би. Но не мисля, че Тейър е мъж, който ще разговаря за тези неща. Някои мъже просто не умеят.
— Вярно е. Докато други говорят за това свободно, прекалено свободно, но лъжат.
— Предпочитам мълчанието пред лъжата.
— Много по-добре е. Може би има нещо, което води до объркване — нещо, което, ако се изясни, ще даде отговор на много въпроси?
— Да, има нещо — сви рамене, — но не съм сигурна, че изясняването му ще уреди каквото и да било. Тейър не ми вярва.
— Не, Гита. Заблуждаваш се.
— Страхувам се, че не. Аз съм олицетворение на това, от което той се е научил да бъде благоразумен. В него има някаква предпазливост. Усещам я, въпреки че не мога да определя колко дълбоко е навлязла в душата му. За съжаление не знам как да му помогна да се освободи от нея. Тя е като бариера пред чувствата ни.
— Положително е бариера. Гита, мисля, че не можеш да направиш нищо повече от това, което правиш. Ако има жена, която да заслужава доверие, това си ти. И той трябва да го разбере. Да се убеди, че опасенията му са глупави. Нужно му е време. В края на краищата, макар и женени, вие все още сте почти непознати. Толкова много има да научите един за друг! Но докато се опознаете, трябва да сте предпазливи.
— Вероятно. Да изречеш просто клетвата пред свещеника, колкото и да уважаваш тази клетва, не значи, че трябва незабавно да отдадеш любовта и доверието си на другия човек. Аз имам късмет, че доверието ми никога не е било поругавано. Но неговото е било, и то най-брутално е поругано. Аз мога по-лесно да се доверя, но той не. — Усмихна се на Маргарет. — А ти какво мнение имаш за моя съпруг?
— Все още никакво. Понякога се чувствам много несигурна в отношението си към него.
— Да, когато избухне в гняв. — Гита се засмя, като видя как страните на Маргарет поруменяват. — Не трябва да се страхуваш от това, братовчедке.
— Много си сигурна.
— Да, сигурна съм. Повярвай ми, не бива да се страхуваш от гнева на Тейър, освен ако не се опасяваш, че може да оглушееш. Погледни юмруците, които размахва. Вярно е, че могат да смажат много неща, като онази яка врата миналата седмица например. Но те рядко докосват човешка плът. Той познава не само силата, а и бурния си темперамент. Крещи, ругае, вика, но не вярвам да нарани човек, когато е в такова състояние.
— Конярят би искал да знае това. Той се страхува до смърт.
— И има защо. От безгрижието му едва не окуця най добрият жребец на Тейър. Друг би го посякъл на място за тази немарливост. А той е жив и здрав. Този глупак все още може да запази мястото си на главен коняр, ако не сбърка така втори път.
— Ще се опитам да си спомня думите ти следващия път, когато стените потреперят от гнева на Тейър — пошегува се Маргарет и двете се разсмяха.
— Това босилек ли е? — Гита се смръщи при вида на туфата изпомачкани растения в краката й. Маргарет ги разгледа внимателно.
— Мисля, че трите стръкчета в средата са босилек. Гита почеса носа си и започна да изскубва растенията около босилека.
— Може би трябва да изскубна босилека и да оставя бурените.
Маргарет се изкиска и после отново стана сериозна.
— Чувствам се разкъсана от твоето объркване. Разбирам го, но се надявах да получа някакъв отговор, да добия някаква представа. Може би — някакво откровение.
— Откровение? За какво?
— За любовта — измърмори Маргарет и се изчерви.
— О-хо, Роджър.
— Да, Роджър, струва ми се. Не мога да бъда сигурна не само за своите чувства, а и за неговите. Държи се като ухажор. Страхувам се, че в красивите му слова и в нежните усмивки виждам повече, отколкото наистина влага. Мислех, че ще ми помогнеш да разбера собственото си състояние. Надявах се да видя и да разбера нещата по-добре.
— А откри, че съм объркана като теб. — Гита се придвижи към следващата голяма туфа трева. — Съжалявам, Маргарет, това е положението. Никога не съм виждала Роджър да се опитва да флиртува с някое от момичетата. Не ходи и в селото, както правят другите мъже.