— Аз също го забелязах. Но се страхувам, че виждам само това, което ми се иска да видя. Щом и ти си го забелязала, значи е истина. А ако е истина, може би е искрен.
— Искаш ли да ти кажа какво бих направила на твое място?
— Да. Може да ми е от полза.
Маргарет хвърли един бурен върху нарастващата купчина и се доближи до Гита.
— Бих се доверила на Роджър. Бих му вярвала, докато не ми даде основание за противното. И ще бъда искрена с него. Мисля, че ако бъда прекалено предпазлива, може да загубя всичко, което силно желая. Вярно, че рискувам да бъда наранена, ако се окаже неискрен, но наградата, която може да получа, си струва риска. Тейър е мой съпруг, така че трябва да понеса предпазливостта му. Но Роджър не е длъжен да търпи твоята. Свободен е да се загледа и в друга жена, която няма да претегля всяка негова дума или действие, за да преценява дали е искрен.
Маргарет поклати бавно глава:
— Права си. Надявам се, че ще съумея да се вслушам в съвета ти и ще бъда достатъчно смела, за да поема риска.
Замълчаха отново, съсредоточени в прочистването на градината. Следобедното слънце беше напекло гърба на Гита и тя бързо усети липсата на неговата топлина. Почувства, че някой я наблюдава отблизо.
— О, Боже, облаци ли излязоха?
Маргарет поклати глава и погледна към ясното небе. Гита надникна през рамо и измърмори:
— Само един. Един голям червен облак — усмихна се на съпруга си. — Нещо лошо ли има, Тейър?
— Мисля, че се разбрахме да не работиш много.
Трудно му беше да запази строгото си изражение. Гита беше много мръсна. Приличаше повече на просякиня, отколкото на стопанка на имението. Стори му се странно мила в този си вид.
— Това е единствената задача, която съм си поставила за днес.
— Не е лека задача, както виждам.
— Вярно, но не работя сама.
— И това е всичко, така ли?
— Да, както и да осигурим достатъчно храна за мъжете в края на деня. Не е толкова много, Тейър, наистина. И ми доставя удоволствие.
— Само се постарай да не се наслаждаваш на работата в градината, докато стигнеш до състоянието на изнемога, в което беше снощи.
— Обещавам. А, да, Тейър! — извика след него, когато си тръгваше. — Може ли да помолиш някой да ни донесе малко тор?
— Тор? — Спря се и я изгледа невярващо. — За какво?
— За да наръсим градината. Тези нещастни растения имат ужасна нужда от тор.
— Да я наръсите? Хммм. Ще изпратя някой да свърши тази работа — добави със заповеден тон и се отдалечи от тях.
Гита гледаше с нескрито възхищение фигурата му, докато се отдалечи. „Радва окото — помисли си тя. — Излъчва силата и грацията на расов жребец.“ Красотата, която липсваше на лицето му, беше щедро компенсирана с тялото. Когато погледна към Маргарет, видя, че се е вторачила със странен поглед в нея. Лицето й беше силно поруменяло.
— Какво има, Маргарет?
— О, нищо! Добре де — ами начинът, по който го гледаш, Гита? Това е ммм… гладен поглед. Да, гладен!
— И разгулен, без съмнение. Ами така се чувствам, когато го наблюдавам.
— Наистина ли?
— Наистина. Ех, братовчедке, знам, че няма красиво лице, но очите му са хубави. А фигурата му е почти съвършена. Вярно е, че някои биха го намерили за прекалено едър или прекомерно рижав. Но той притежава силата и грацията на расов жребец победител. Забелязах това още в началото. Разбира се, сега, когато знам какво става в брачното легло… — повдигна рамене и захвърли един бурен настрани. — Добър любовник е, братовчедке. Наистина нямам възможност да сравнявам. Но въпреки това не мога да повярвам, че друг би ми доставил такава наслада през нощта — намигна лукаво — или пък сутринта.
Маргарет гледаше втренчено Гита с провиснал в ръката й бурен. Беше шокирана.
— Сутринта?
Гита взе бурена от ръката й и го хвърли настрани.
— Да, сутринта. Толкова малко казват на момичетата! Очаквах само едно приемливо задължение, болка или в най-добрия случай — простичко удоволствие, най-вече от съзнанието, че той се забавлява. Но открих много повече. Много повече, отколкото може да се опише с думи.
— Хубаво е, така ли? — Гласът на Маргарет беше приглушен, разкриваше свенливостта й да говори по въпроса.
— Да, и навярно затова ни казват толкова малко. — Размениха си кратки погледи. — С Тейър е толкова хубаво! Това ме кара да мисля, че го обичам. Как иначе? Той също го намира за хубаво. Това значи ли, че и той ме обича? — Поклати глава. — Мисля, че не. Страстта на мъжа не идва непременно от сърцето. А може би и на жената.