— Като говориш така, затваряш отново кръга на объркването.
— Да. Толкова малко знам за страстта! Какво може да означава или да не означава тя? Колко е силна? Дълбоко в мен се е загнездило чувството, че тази женитба беше правилен акт. Нито съмненията, нито объркването могат да го променят. Доволна съм да живея така.
— Това е всичко, което можеш да направиш всъщност.
Гита кимна.
— При теб е по-лесно. Страстта не замъглява мислите ти и не скрива чувствата ти. — Засмя се, като видя как Маргарет се изчервява. — Така си и помислих. Както и да те ухажва Роджър, да те приласкава и да играе всички игрички, които играят любовниците, все пак не ти е любовник. Тейър беше чужд човек за мен, както и аз за него. И изведнъж се озовахме съпруг и съпруга. Мисля, че това е неправилно. Не познавам истински мъжа, който ме държи в обятията си през нощта. През деня се налага да вършим толкова много неща! Кога ще ни остане време да се опознаем? През нощта говорим малко, прегърнати в тъмното. Но страстта, която се разгаря помежду ни, често прави тези разговори много кратки и всъщност научаваме съвсем малко един за друг. Понякога се страхувам, че страстта ще угасне и ще остана с един непознат човек. Ще познаваме телата си, може да имаме и дете, но няма да се познаваме истински един друг.
— О, не, Гита! — Маргарет притисна китката й с желанието да я успокои, след това разсеяно избърса калта, останала върху ръката й. — Не мога да си представя такова нещо. Струва ми се, че ако си помислиш добре, ще откриеш много неща за Тейър. Вярно е, че не познаваш най-съкровените му чувства — страховете, надеждите или миналото му. Но ти знаеш някои неща и тези знания ще се увеличават, като живеете и работите заедно, защото все пак разговаряте. Виждала съм ви.
Гита се замисли за мир, после кимна:
— Права си, Маргарет. Наистина разговаряме, а не си разменяме само любезности и празни комплименти. Точно при тези разговори се опитвам да опозная Тейър. Трябва да насърчавам такива разговори, да обмислям всичко, което се казва и върши и което вече съм видяла. Ще помисля сериозно върху това, което вече знам, за което съм сигурна. Другото може би ще дойде по-късно. Поне ще добия някаква представа за това, което все още ми предстои да открия.
Разговорът им беше прекъснат от пристигането на един човек с тора, за който Гита беше помолила. Обеща си да не забравя това, за което бяха говорили с Маргарет. Трябваше да обмисли всичко, което беше научила или което все още не знаеше за Тейър.
Но си спомни за всичко това едва когато дойде време за лягане. Разположи се удобно в леглото, щом Една напусна спалнята. Тейър щеше да дойде след малко. Искаше да използва свободното си време за размисъл. Легна по гръб и кръстоса ръце под главата си. Първо трябваше да погледне очевидното — това, което беше пред очите й и за което беше сигурна.
Тейър е силен, смел боец, спечелил много битки. Трябва да е доволна от това, че съпругът й е вещ в бойното изкуство. Това означава, че тя и децата й ще бъдат добре защитени.
Чувството за чест е заложено дълбоко в характера му. Честолюбив и справедлив е. Парите никога не са били единствената му цел, когато е вадил сабята си и я е насочвал към друг човек. Неговата кауза винаги е била каузата на честта, на справедливостта.
Нежен е, въпреки начина, по който е живял. Нежността му проличава в отношението към другите и преди всичко в начина, по който се държи с нея. Бог го е дарил с едро силно тяло, но Тейър никога не злоупотребява със силата си.
Внезапното влизане на съпруга й прекъсна нейните размишления. Но не съжали за нахлуването му, защото чувстваше, че е стигнала до някакво разбиране на собствените си чувства. Обеща си да се върне към тези разсъждения по-късно и седна в леглото, за да наблюдава как Тейър се подготвя за сън.
Погледна я, съблече се до кръста и започна да се мие.
— Изглеждаш така, сякаш си спазила обещанието си да бъдеш по-внимателна — измърмори той.
— Да, спазих го.
— Радвам се да чуя това.
— Бях послушна и покорна.
— И устата — добави той с усмивка.
— Как върви работата ти?
„Още едно добро качество, помисли си тя — чувството му за хумор.“ Обичаше леко да я дразни. Харесваше й тази черта на характера му.
— Добре — отговори Тейър. — Всъщност достатъчно добре, за да можем да продължим пътуването. Мисля, че трябва да отидем до земите, които са твоя зестра.
— Чувала съм, че Западните мочурища са опасно място на размирици.
— И аз съм чувал — духна свещите, с изключение на тази до леглото.
— Мислиш ли, че е вярно?
Смъкна панталоните си, мушна се в леглото и я притисна до себе си.