— Понякога приказките не са съвсем верни. Не мога да кажа със сигурност какво ни очаква, преди да сме отишли там. Трябва да огледам мястото. Често безредиците се причиняват от хората, които най-силно викат срещу тях и най-много се оплакват от тях. — Усмихна й се. — Може би трябва да те оставя тук, докато разбера какво ни очаква в Ривърфол.
— Предпочитам да дойда с теб.
— О, да не искаш да спориш със съпруга си? — подразни я той.
— Ами… не съвсем.
— Не съвсем? Тогава това какво е?
— Просто разговаряме по въпроса.
Изсмя се леко, след това я целуна по челото:
— Спести си красноречието, малката ми. И аз предпочитам да дойдеш с мен. Ако не за друго, поне за да знам как минава времето ти. Ще мога да се грижа за удобствата и за защитата ти, вместо да седя в Ривърфол и да чакам пристигането ти.
— Не съм чувала баща ми някога да е говорил за големи проблеми в Ривърфол. Навярно всичко ще бъде добре.
— Мммм. Навярно.
Не й беше нужен разсеяният му отговор, за да разбере, че интересът му се е отклонил от разговора. Начинът, по който я галеше, след като свали нощницата й, показа това. Усмихна се и плъзна ръце около врата му. Потръпна от удоволствие, когато притисна голото си тяло до нейното.
— Умори ли се от разговора, Тейър? — измънка в момента, когато той покри устните й с меки, нежни целувки.
— Да. Колко си умна да забележиш това!
— Добрата жена трябва да знае кога да спре да измъчва съпруга си с разговори. — Опита се да си придаде покорен вид, когато той й смигна, но не успя.
— Можем да поговорим по-късно. — Нежно притисна слабините си в нейните и леките стонове на възбудата й засилиха още повече желанието, което винаги изпитваше към нея. — Сега ме интересува друго.
— Така ли? И къде е то?
Обърна я по гръб и изръмжа:
— Сега ще ти покажа, жено.
Лекият й смях беше заглушен от жадните му целувки. Както винаги, страстта я обзе бързо. Чак когато по-късно лежеше задоволена и отпусната, а Тейър все още опънат до нея, се учуди защо въобще трябва да анализира чувствата си. Каквото и да означаваха, бяха хубави чувства и не трябваше непрекъснато да се терзае.
Погледна мъжа, който заспиваше в обятията й. Погали разсеяно гъстата му ярка коса и се запита какво ли крие в сърцето и в ума си. Много рядко издаваше мислите и чувствата си. Знаеше, че никога няма да бъде напълно сигурна в преценките си, ако ги основава само на действията му.
Въпреки това изражението на лицето му в момента, когато я представиха като негова годеница, се беше запечатало в съзнанието й. То най-често беше причина за безпокойствата, които я терзаеха, за съмненията, които понякога я тровеха. В женитбата си с нея Тейър вижда нещо, което го тревожи, въпреки страстта, която изпитва, и въпреки добрия начин, по който се отнася с нея. Трябва да открие корена на тази тревога. Помоли се откритието да не бъде прекалено болезнено, а проблемът да не е неразрешим.
ГЛАВА ШЕСТА
— След следващото възвишение ще бъдем в Ривърфол.
Гита въздъхна с облекчение, щом чу това. Много й се искаше пътуването да свърши. Когато сваляха страничния сенник на каретата, ставаше много горещо, а щом го вдигаха — много прашно. В момента се примиряваха с второто неудобство. Имаше усещането, че по тялото й беше полепнала толкова прах, колкото е собственото й тегло. Погледна в посока към Ривърфол и едва забеляза възвишението, за което говореше Тейър, който яздеше до каретата.
— Възвишението просветва много надалеч, Тейър.
— Един ден езда, не повече. Скоро ще спрем на бивак. Наблизо има малка поляна и вода за конете.
Когато избърза напред, за да се присъедини към хората си, Гита изпита желание да го замери с нещо. Съобщението му не я зарадва особено. Един ден езда за нея съвсем не беше близо. Въздъхна и се опита да се намести по-удобно. Молеше се да намерят достатъчно вода за къпане в бивака.
Когато спряха да нощуват, вече се свечеряваше. Гита не пророни нито дума, докато не издигнаха палатката на Тейър. С помощта на Бек, като използваха един от празните варели, се отдаде на удоволствието от бленуваната баня. Настроението й видимо се подобри, след като изми потта и прахта от тялото си. Не се изненада, когато Маргарет побърза да заеме мястото й в банята. Облече набързо чистата рокля, която Една й беше приготвила, завърза мократа си коса на рехава опашка и тръгна да търси Тейър. Намери го седнал до огъня заедно с Роджър, Мерлиън, Тор и Рив.
Тейър погледна Гита малко тревожно, докато сядаше до него. Беше наблюдавал как веселото й настроение изчезва с всяка измината прашна миля. Разумът му подсказваше, че всеки човек би се вкиснал от такова пътешествие. Но въпреки че се презираше за това, друга част от съзнанието му си задаваше въпроса, дали мрачното й настроение не се дължи на други причини, може би на отегчението й от него. Бяха женени достатъчно дълго време, за да избледнее донякъде новостта. Сега, когато беше пропътувала толкова много, след като изпита и страстта, може би вече нищо не може да я заинтересува. Бореше се със себе си, за да отхвърли тези тревоги, които смяташе за опасна слабост. Имаше много по-важни неща, за които да се тревожи. Когато видя, че се усмихва приятелски на Тор, който й подаде супа, почувства облекчение. Явно настроението й се беше подобрило.