— Не, макар че в момента съм доста слаб. Раната не е сериозна.
— Жена ти ще е доволна да чуе това, макар че може да се усъмни в преценката ти — Мерлиън кимна към палатката.
Тейър проследи погледа на Мерлиън, докато Роджър му помагаше да се изправи на крака, и видя Гита, Маргарет и Една да излизат предпазливо от палатката.
— Гита е разумна жена.
Затихващият шум от битката привлече Гита навън. Огледа лагера. И този път предупреждението беше дошло навреме, за да ги спаси от най-лошото. Тя обаче разбра, че днешната атака им струваше повече, отколкото предишната. Отказа се да размишлява върху това. Главната й грижа беше да намери Тейър. Когато го съзря, лек вик се изтръгна от гърдите й. Целият беше в кръв, а Роджър го придържаше, за да стои изправен. Запретна полата си и се втурна към него. Маргарет и Една я следваха по петите. Спря лудешкия си бяг едва когато се изправи пред него и се вкопчи в разкъсаната му окървавена туника.
— Ранен си.
Знаеше, че изрича очевидна истина и чувстваше страха в гласа си.
— Само драскотина.
— Драскотина? Подгизнал си в кръв.
— Не всичката е моя. — Разтревожен от бледността й, той добави успокоително: — Спечелихме битката. Вече свърши. Няма от какво да те е страх.
— Няма от какво да ме е страх? Ти стоиш пред мен, кървящ като заклано прасе, и казваш, че няма от какво да ме е страх? — Опита се да се контролира, да се съсредоточи върху гласа, а не върху ужасния му вид. — Роджър, Мерлиън, доведете го в палатката. Трябва ми вода. И превръзки — измърмори и се затича към палатката, за да се подготви.
Маргарет хвана ръката на Една, която се канеше да последва Гита, после погледна тримата мъже.
— Ако раната наистина не заплашва живота ви, милорд — каза тя на Тейър, — може би е по-добре ние с Една да помогнем на другите, които се нуждаят от грижи.
— Така е — отговори Тейър. — Мерлиън, Роджър, можете да ме заведете до моята палатка. А жените отведете при ранените.
По пътя към палатката Тейър измърмори:
— Какво тревожи Гита? Не се държа така след предишната битка, въпреки че беше почти отвлечена.
— В онази битка мъжът й не беше ранен.
— Може би й станаха прекалено много битките. Страхува се, че вечно ще трябва да живее сред битки.
— Разбира се — въздъхна Роджър със зле прикрито раздразнение. — Не може да е от това, че те завари целия в кръв.
— Раната ми не е толкова сериозна — измърмори Тейър, но Роджър не му отговори и влязоха в палатката.
Гита си беше възвърнала самообладанието. Но като видя окървавения си съпруг, ужасът отново се надигна в нея, заплашвайки да я задуши. Успя обаче да се овладее дотолкова, че да разстеле чаршаф на леглото, за да може Тейър да легне. Трепереща от страха, с който се мъчеше да се пребори, тя помогна на Роджър да съблече дрехите му. Когато започна да отмива кръвта от тялото на Тейър, в палатката влезе Мерлиън. Знаеше, че ще започнат да обсъждат битката и едва се сдържа да не им каже да излязат. Съсредоточи се върху раната. Бореше се с желанието да се разплаче при вида на разреза по ръката. Слушаше разговора с половин ухо.
— Ще се погрижат ли жените за ранените? — попита Тейър, мъчейки се да заглуши болката.
— Да. Може даже да спасят мъжа, когото смятах почти за мъртъв. Това е човекът, който вдигна тревогата.
— И ни спаси. Моля се да не заплати с живота си за това. Пленници има ли?
— Не. Не се мръщи. Мъртвите ми казаха това, което ни е нужно.
— Как така?
— Бих се с един от тях при миналата атака.
— Сигурен ли си?
— Човек не забравя такова грозно лице.
— Значи така — измърмори Роджър, — Робърт и вуйчо му не са се вслушали в твоето предупреждение.
— По всичко изглежда, проклети да са. Онази първа атака не е била просто изблик на ярост.
— Не — въздъхна Роджър и си даде сметка доколко тази борба със собствения му родственик тревожи Тейър. — Това е война. Робърт, или по-вероятно неговият вуйчо, възнамерява да доведе борбата докрай.
Тази новина подсили безпокойството на Гита. Вече знаеше, че губи битката, която водеше, за да превъзмогне изгарящите я чувства. Провери още веднъж дали е промила добре раната на Тейър, след това я превърза и се заслуша в разговора на мъжете за Робърт и вуйчо му. Мрачните перспективи подсилиха още повече чувствата й. Беше доволна, когато Роджър и Мерлиън си тръгнаха.
Отиде да се измие и когато протегна ръцете си над легена с вода, се втренчи в тях. Кръвта на Тейър по тях я накара да загуби самоконтрола, който си беше наложила.